1 А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.
Когда царь Давид состарился, вошел в лета, то покрывали его одеждами, но не мог он согреться.
2 З атова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.
И сказали ему слуги его: пусть поищут для господина нашего царя молодую девицу, чтоб она предстояла царю и ходила за ним и лежала с ним, --и будет тепло господину нашему, царю.
3 И така, потърсиха по всички Израелеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.
И искали красивой девицы во всех пределах Израильских, и нашли Ависагу Сунамитянку, и привели ее к царю.
4 Д евицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.
Девица была очень красива, и ходила она за царем и прислуживала ему; но царь не познал ее.
5 Т огава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
Адония, сын Аггифы, возгордившись говорил: я буду царем. И завел себе колесницы и всадников и пятьдесят человек скороходов.
6 А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.
Отец же никогда не стеснял его вопросом: для чего ты это делаешь? Он же был очень красив и родился ему после Авессалома.
7 Т ой се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.
И советовался он с Иоавом, сыном Саруиным, и с Авиафаром священником, и они помогали Адонии.
8 Н о свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
Но священник Садок и Ванея, сын Иодаев, и пророк Нафан, и Семей, и Рисий, и сильные Давидовы не были на стороне Адонии.
9 И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.
И заколол Адония овец и волов и тельцов у камня Зохелет, что у источника Рогель, и пригласил всех братьев своих, сыновей царя, со всеми Иудеянами, служившими у царя.
10 О баче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.
Пророка же Нафана и Ванею, и тех сильных, и Соломона, брата своего, не пригласил.
11 Т огава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
Тогда Нафан сказал Вирсавии, матери Соломона, говоря: слышала ли ты, что Адония, сын Аггифин, сделался царем, а господин наш Давид не знает ?
12 Е ла сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.
Теперь, вот, я советую тебе: спасай жизнь твою и жизнь сына твоего Соломона.
13 И ди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?
Иди и войди к царю Давиду и скажи ему: не клялся ли ты, господин мой царь, рабе твоей, говоря: 'сын твой Соломон будет царем после меня и он сядет на престоле моем'? Почему же воцарился Адония?
14 Д окато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.
И вот, когда ты еще будешь говорить там с царем, войду и я вслед за тобою и дополню слова твои.
15 И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.
Вирсавия пошла к царю в спальню; царь был очень стар, и Ависага Сунамитянка прислуживала царю;
16 В итсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?
и наклонилась Вирсавия и поклонилась царю; и сказал царь: что тебе?
17 А тя му отговори: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.
Она сказала ему: господин мой царь! ты клялся рабе твоей Господом Богом твоим: 'сын твой Соломон будет царствовать после меня и он сядет на престоле моем'.
18 Н о сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
А теперь, вот, Адония, и ты, господин мой царь, не знаешь.
19 Т ой е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.
И заколол он множество волов, тельцов и овец, и пригласил всех сыновей царских и священника Авиафара, и военачальника Иоава; Соломона же, раба твоего, не пригласил.
20 Н о към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израел, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.
Но ты, господин мой, --царь, и глаза всех Израильтян на тебя, чтобы ты объявил им, кто сядет на престоле господина моего царя после него;
21 И наче, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.
иначе, когда господин мой царь почиет с отцами своими, падет обвинение на меня и на сына моего Соломона.
22 А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.
Когда она еще говорила с царем, пришел и пророк Нафан.
23 И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.
И сказали царю, говоря: вот Нафан пророк. И вошел он к царю и поклонился царю лицем до земли.
24 Н атан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?
И сказал Нафан: господин мой царь! сказал ли ты: 'Адония будет царствовать после меня и он сядет на престоле моем'?
25 З ащото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!
Потому что он ныне сошел и заколол множество волов, тельцов и овец, и пригласил всех сыновей царских и военачальников и священника Авиафара, и вот, они едят и пьют у него и говорят: да живет царь Адония!
26 А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.
А меня, раба твоего, и священника Садока, и Ванею, сына Иодаева, и Соломона, раба твоего, не пригласил.
27 О т господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него? Помазване на Соломон за цар
Не сталось ли это по господина моего царя, и для чего ты не открыл рабу твоему, кто сядет на престоле господина моего царя после него?
28 Т огава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
И отвечал царь Давид и сказал: позовите ко мне Вирсавию. И вошла она и стала пред царем.
29 И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
И клялся царь и сказал: жив Господь, избавлявший душу мою от всякой беды!
30 к акто ти се заклех в Господа, Израелевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
Как я клялся тебе Господом Богом Израилевым, говоря, что Соломон, сын твой, будет царствовать после меня и он сядет на престоле моем вместо меня, так я и сделаю это сегодня.
31 Т огава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
И наклонилась Вирсавия лицем до земли, и поклонилась царю, и сказала: да живет господин мой царь Давид во веки!
32 Т огава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.
И сказал царь Давид: позовите ко мне священника Садока и пророка Нафана и Ванею, сына Иодаева. И вошли они к царю.
33 Ц арят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.
И сказал им царь: возьмите с собою слуг господина вашего и посадите Соломона, сына моего, на мула моего, и сведите его к Гиону,
34 И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израел. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!
и да помажет его там Садок священник и Нафан пророк в царя над Израилем, и затрубите трубою и возгласите: да живет царь Соломон!
35 Т огава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израел и Юда.
Потом проводите его назад, и он придет и сядет на престоле моем; он будет царствовать вместо меня; ему завещал я быть вождем Израиля и Иуды.
36 А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и Господ Бог на господаря ми, царя!
И отвечал Ванея, сын Иодаев, царю и сказал: аминь, --да скажет так Господь Бог господина моего царя!
37 К акто Господ е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.
Как был Господь Бог с господином моим царем, так да будет Он с Соломоном и да возвеличит престол его более престола господина моего царя Давида!
38 И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.
И пошли Садок священник и Нафан пророк и Ванея, сын Иодая, и Хелефеи и Фелефеи, и посадили Соломона на мула царя Давида, и повели его к Гиону.
39 С вещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!
И взял Садок священник рог с елеем из скинии и помазал Соломона. И затрубили трубою, и весь народ восклицал: да живет царь Соломон!
40 И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.
И весь народ провожал Соломона, и играл народ на свирелях, и весьма радовался, так что земля расседалась от криков его.
41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?
И услышал Адония и все приглашенные им, как только перестали есть; а Иоав, услышав звук трубы, сказал: отчего этот шум волнующегося города?
42 Д окато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.
Еще он говорил, как пришел Ионафан, сын священника Авиафара. И сказал Адония: войди; ты--честный человек и несешь добрую весть.
43 А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.
И отвечал Ионафан и сказал Адонии: да, господин наш царь Давид поставил Соломона царем;
44 Ц арят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.
и послал царь с ним Садока священника и Нафана пророка, и Ванею, сына Иодая, и Хелефеев и Фелефеев, и они посадили его на мула царского;
45 С вещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.
и помазали его Садок священник и Нафан пророк в царя в Гионе, и оттуда отправились с радостью, и пришел в движение город. Вот отчего шум, который вы слышите.
46 П ри това Соломон седна на престола на царството.
И Соломон уже сел на царском престоле.
47 О свен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.
И слуги царя приходили поздравить господина нашего царя Давида, говоря: Бог твой да прославит имя Соломона более твоего имени и да возвеличит престол его более твоего престола. И поклонился царь на ложе своем,
48 Ц арят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
и сказал царь так: 'благословен Господь Бог Израилев, Который сегодня дал сидящего на престоле моем, и очи мои видят это!'
49 Т огава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.
испугались и встали все приглашенные, которые были у Адонии, и пошли каждый своею дорогою.
50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.
Адония же, боясь Соломона, встал и пошел и ухватился за роги жертвенника.
51 Т огава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
И донесли Соломону, говоря: вот, Адония боится царя Соломона, и вот, он держится за роги жертвенника, говоря: пусть поклянется мне теперь царь Соломон, что он не умертвит раба своего мечом.
52 А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.
И сказал Соломон: если он будет человеком честным, то ни один волос его не упадет на землю; если же найдется в нем лукавство, то умрет.
53 И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
И послал царь Соломон, и привели его от жертвенника. И он пришел и поклонился царю Соломону; и сказал ему Соломон: иди в дом свой.