Марко 12 ~ От Марка 12

picture

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

И начал говорить им притчами: некоторый человек насадил виноградник и обнес оградою, и выкопал точило, и построил башню, и, отдав его виноградарям, отлучился.

2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

И послал в свое время к виноградарям слугу--принять от виноградарей плодов из виноградника.

3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

Они же, схватив его, били, и отослали ни с чем.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

Опять послал к ним другого слугу; и тому камнями разбили голову и отпустили его с бесчестьем.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

И опять иного послал: и того убили; и многих других то били, то убивали.

6 Т ой имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

Имея же еще одного сына, любезного ему, напоследок послал и его к ним, говоря: постыдятся сына моего.

7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

Но виноградари сказали друг другу: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство будет наше.

8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

И, схватив его, убили и выбросили вон из виноградника.

9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

Что же сделает хозяин виноградника? --Придет и предаст смерти виноградарей, и отдаст виноградник другим.

10 Н е сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

Неужели вы не читали сего в Писании: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла;

11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

это от Господа, и есть дивно в очах наших.

12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

И старались схватить Его, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал притчу; и, оставив Его, отошли.

13 Т огава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

И посылают к Нему некоторых из фарисеев и иродиан, чтобы уловить Его в слове.

14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

Они же, придя, говорят Ему: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив и не заботишься об угождении кому-либо, ибо не смотришь ни на какое лице, но истинно пути Божию учишь. Позволительно ли давать подать кесарю или нет? давать ли нам или не давать?

15 Д а даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

Но Он, зная их лицемерие, сказал им: что искушаете Меня? принесите Мне динарий, чтобы Мне видеть его.

16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

Они принесли. Тогда говорит им: чье это изображение и надпись? Они сказали Ему: кесаревы.

17 И сус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

Иисус сказал им в ответ: отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. И дивились Ему.

18 С лед това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

Потом пришли к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его, говоря:

19 У чителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

Учитель! Моисей написал нам: если у кого умрет брат и оставит жену, а детей не оставит, то брат его пусть возьмет жену его и восстановит семя брату своему.

20 Н о, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

Было семь братьев: первый взял жену и, умирая, не оставил детей.

21 В зе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

Взял ее второй и умер, и он не оставил детей; также и третий.

22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

Брали ее семеро и не оставили детей. После всех умерла и жена.

23 П ри възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

Итак, в воскресении, когда воскреснут, которого из них будет она женою? Ибо семеро имели ее женою?

24 И сус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

Иисус сказал им в ответ: этим ли приводитесь вы в заблуждение, не зная Писаний, ни силы Божией?

25 З ащото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

Ибо, когда из мертвых воскреснут, не будут ни жениться, ни замуж выходить, но будут, как Ангелы на небесах.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

А о мертвых, что они воскреснут, разве не читали вы в книге Моисея, как Бог при купине сказал ему: Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова?

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

не есть Бог мертвых, но Бог живых. Итак, вы весьма заблуждаетесь.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

Один из книжников, слыша их прения и видя, что хорошо им отвечал, подошел и спросил Его: какая первая из всех заповедей?

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

Иисус отвечал ему: первая из всех заповедей: слушай, Израиль! Господь Бог наш есть Господь единый;

30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

и возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем разумением твоим, и всею крепостию твоею, --вот первая заповедь!

31 А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

Вторая подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя. Иной большей сих заповеди нет.

32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

Книжник сказал Ему: хорошо, Учитель! истину сказал Ты, что один есть Бог и нет иного, кроме Его;

33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

и любить Его всем сердцем и всем умом, и всею душею, и всею крепостью, и любить ближнего, как самого себя, есть больше всех всесожжений и жертв.

34 И сус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

Иисус, видя, что он разумно отвечал, сказал ему: недалеко ты от Царствия Божия. После того никто уже не смел спрашивать Его.

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

Продолжая учить в храме, Иисус говорил: как говорят книжники, что Христос есть Сын Давидов?

36 С ам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

Ибо сам Давид сказал Духом Святым: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих.

37 С ам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

Итак, сам Давид называет Его Господом: как же Он Сын ему? И множество народа слушало Его с услаждением.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

И говорил им в учении Своем: остерегайтесь книжников, любящих ходить в длинных одеждах и приветствия в народных собраниях,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

сидеть впереди в синагогах и возлежать на первом на пиршествах, --

40 т ези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

сии, поядающие домы вдов и напоказ долго молящиеся, примут тягчайшее осуждение.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

И сел Иисус против сокровищницы и смотрел, как народ кладет деньги в сокровищницу. Многие богатые клали много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

Придя же, одна бедная вдова положила две лепты, что составляет кодрант.

43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

Подозвав учеников Своих, сказал им: истинно говорю вам, что эта бедная вдова положила больше всех, клавших в сокровищницу,

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.

ибо все клали от избытка своего, а она от скудости своей положила всё, что имела, всё пропитание свое.