1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

6 Т ой имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Н е сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 О т Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Т огава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Д а даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 И сус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 С лед това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 У чителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 Н о, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 В зе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 П ри възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24 И сус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25 З ащото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 И сус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 С ам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 С ам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 т ези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.