1 И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

2 З ащото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.

Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

3 З атова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

4 З ащото някъде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка."

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

6 И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си,

И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

7 з атова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: "Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си."

<затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

8 З ащото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

9 С ледователно за Божия народ остава една съботна почивка.

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

10 З ащото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 З атова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

12 З ащото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме. Исус Христос е великият Първосвещеник

И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 З ащото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.

Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

16 З атова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.

Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.