1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.