1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

Then was kindled the wrath of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the family of Ram: against Job was his wrath kindled, because he justified himself rather than God.

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

Also against his three friends was his wrath kindled, because they had found no answer, and yet had condemned Job.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

Now Elihu had waited to speak unto Job, because they were elder than he.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

And when Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his wrath was kindled.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and ye are very old; Wherefore I held back, and durst not show you mine opinion.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

I said, Days should speak, And multitude of years should teach wisdom.

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

But there is a spirit in man, And the breath of the Almighty giveth them understanding.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

It is not the great that are wise, Nor the aged that understand justice.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

Therefore I said, Hearken to me; I also will show mine opinion.

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

Behold, I waited for your words, I listened for your reasonings, Whilst ye searched out what to say.

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

Yea, I attended unto you, And, behold, there was none that convinced Job, Or that answered his words, among you.

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

Beware lest ye say, We have found wisdom; God may vanquish him, not man:

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

For he hath not directed his words against me; Neither will I answer him with your speeches.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

They are amazed, they answer no more: They have not a word to say.

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

And shall I wait, because they speak not, Because they stand still, and answer no more?

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

I also will answer my part, I also will show mine opinion.

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

For I am full of words; The spirit within me constraineth me.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

Behold, my breast is as wine which hath no vent; Like new wine-skins it is ready to burst.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

I will speak, that I may be refreshed; I will open my lips and answer.

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

Let me not, I pray you, respect any man's person; Neither will I give flattering titles unto any man.

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

For I know not to give flattering titles; Else would my Maker soon take me away.