1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.

And it came to pass, that, while Apollos was at Corinth, Paul having passed through the upper country came to Ephesus, and found certain disciples:

2 И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.

and he said unto them, Did ye receive the Holy Spirit when ye believed? And they said unto him, Nay, we did not so much as hear whether the Holy Spirit was given.

3 И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.

And he said, Into what then were ye baptized? And they said, Into John's baptism.

4 А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.

And Paul said, John baptized with the baptism of repentance, saying unto the people that they should believe on him that should come after him, that is, on Jesus.

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.

And when they heard this, they were baptized into the name of the Lord Jesus.

6 И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

And when Paul had laid his hands upon them, the Holy Spirit came on them; and they spake with tongues, and prophesied.

7 А те всички бяха около дванадесет мъже.

And they were in all about twelve men.

8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.

And he entered into the synagogue, and spake boldly for the space of three months, reasoning and persuading as to the things concerning the kingdom of God.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.

But when some were hardened and disobedient, speaking evil of the Way before the multitude, he departed from them, and separated the disciples, reasoning daily in the school of Tyrannus.

10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. Синовете на Скева

And this continued for the space of two years; so that all they that dwelt in Asia heard the word of the Lord, both Jews and Greeks.

11 П ри това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;

And God wrought special miracles by the hands of Paul:

12 д отолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.

insomuch that unto the sick were carried away from his body handkerchiefs or aprons, and the evil spirits went out.

13 А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.

But certain also of the strolling Jews, exorcists, took upon them to name over them that had the evil spirits the name of the Lord Jesus, saying, I adjure you by Jesus whom Paul preacheth.

14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

And there were seven sons of one Sceva, a Jew, a chief priest, who did this.

15 Н о веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?

And the evil spirit answered and said unto them, Jesus I know, and Paul I know, but who are ye?

16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.

And the man in whom the evil spirit was leaped on them, and mastered both of them, and prevailed against them, so that they fled out of that house naked and wounded.

17 И това стана известно на всички ефески жители - и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.

And this became known to all, both Jews and Greeks, that dwelt at Ephesus; and fear fell upon them all, and the name of the Lord Jesus was magnified.

18 И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.

Many also of them that had believed came, confessing, and declaring their deeds.

19 С ъщо и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.

And not a few of them that practised magical arts brought their books together and burned them in the sight of all; and they counted the price of them, and found it fifty thousand pieces of silver.

20 Т ака Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие. Размириците в Ефес

So mightily grew the word of the Lord and prevailed.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

Now after these things were ended, Paul purposed in the spirit, when he had passed through Macedonia and Achaia, to go to Jerusalem, saying, After I have been there, I must also see Rome.

22 И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха - Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.

And having sent into Macedonia two of them that ministered unto him, Timothy and Erastus, he himself stayed in Asia for a while.

23 А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.

And about that time there arose no small stir concerning the Way.

24 З ащото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,

For a certain man named Demetrius, a silversmith, who made silver shrines of Diana, brought no little business unto the craftsmen;

25 к ато събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.

whom he gathered together, with the workmen of like occupation, and said, Sirs, ye know that by this business we have our wealth.

26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.

And ye see and hear, that not alone at Ephesus, but almost throughout all Asia, this Paul hath persuaded and turned away much people, saying that they are no gods, that are made with hands:

27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.

and not only is there danger that this our trade come into disrepute; but also that the temple of the great goddess Diana be made of no account, and that she should even be deposed from her magnificence whom all Asia and the world worshippeth.

28 К ато чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!

And when they heard this they were filled with wrath, and cried out, saying, Great is Diana of the Ephesus.

29 И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.

And the city was filled with the confusion: and they rushed with one accord into the theatre, having seized Gaius and Aristarchus, men of Macedonia, Paul's companions in travel.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

And when Paul was minded to enter in unto the people, the disciples suffered him not.

31 Т ака и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

And certain also of the Asiarchs, being his friends, sent unto him and besought him not to adventure himself into the theatre.

32 И така, едни викаха едно, а други - друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

Some therefore cried one thing, and some another: for the assembly was in confusion; and the more part knew not wherefore they were come together.

33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.

And they brought Alexander out of the multitude, the Jews putting him forward. And Alexander beckoned with the hand, and would have made a defense unto the people.

34 Н о като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!

But when they perceived that he was a Jew, all with one voice about the space of two hours cried out, Great is Diana of the Ephesians.

35 Т огава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол ?

And when the townclerk had quieted the multitude, he saith, Ye men of Ephesus, what man is there who knoweth not that the city of the Ephesians is temple-keeper of the great Diana, and of the image which fell down from Jupiter?

36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.

Seeing then that these things cannot be gainsaid, ye ought to be quiet, and to do nothing rash.

37 З ащото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

For ye have brought hither these men, who are neither robbers of temples nor blasphemers of our goddess.

38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.

If therefore Demetrius, and the craftsmen that are with him, have a matter against any man, the courts are open, and there are proconsuls: let them accuse one another.

39 Н о ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното събрание.

But if ye seek anything about other matters, it shall be settled in the regular assembly.

40 З ащото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.

For indeed we are in danger to be accused concerning this day's riot, there being no cause for it: and as touching it we shall not be able to give account of this concourse.

41 И като каза това, разпусна събранието.

And when he had thus spoken, he dismissed the assembly.