1 И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

And Paul, looking stedfastly on the council, said, Brethren, I have lived before God in all good conscience until this day.

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

And the high priest Ananias commanded them that stood by him to smite him on the mouth.

3 Т огава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!

Then said Paul unto him, God shall smite thee, thou whited wall: and sittest thou to judge me according to the law, and commandest me to be smitten contrary to the law?

4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

And they that stood by said, Revilest thou God's high priest?

5 И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

And Paul said, I knew not, brethren, that he was high priest: for it is written, Thou shalt not speak evil of a ruler of thy people.

6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

But when Paul perceived that the one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, Brethren, I am a Pharisee, a son of Pharisees: touching the hope and resurrection of the dead I am called in question.

7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

And when he had so said, there arose a dissension between the Pharisees and Sadducees; and the assembly was divided.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

For the Sadducees say that there is no resurrection, neither angel, nor spirit; but the Pharisees confess both.

9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

And there arose a great clamor: and some of the scribes of the Pharisees part stood up, and strove, saying, We find no evil in this man: and what if a spirit hath spoken to him, or an angel?

10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

And when there arose a great dissension, the chief captain, fearing lest Paul should be torn in pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him by force from among them, and bring him into the castle.

11 А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. Заговорът срещу Павел

And the night following the Lord stood by him, and said, Be of good cheer: for as thou hast testified concerning me at Jerusalem, so must thou bear witness also at Rome.

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

And when it was day, the Jews banded together, and bound themselves under a curse, saying that they would neither eat nor drink till they had killed Paul.

13 Т ези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

And they were more than forty that made this conspiracy.

14 Т е дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва - да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

And they came to the chief priests and the elders, and said, We have bound ourselves under a great curse, to taste nothing until we have killed Paul.

15 А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.

Now therefore do ye with the council signify to the chief captain that he bring him down unto you, as though ye would judge of his case more exactly: and we, before he comes near, are ready to slay him.

16 Н о Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

But Paul's sister's son heard of their lying in wait, and he came and entered into the castle and told Paul.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

And Paul called unto him one of the centurions, and said, Bring this young man unto the chief captain; for he hath something to tell him.

18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

So he took him, and brought him to the chief captain, and saith, Paul the prisoner called me unto him, and asked me to bring this young man unto thee, who hath something to say to thee.

19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

And the chief captain took him by the hand, and going aside asked him privately, What is it that thou hast to tell me?

20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.

And he said, The Jews have agreed to ask thee to bring down Paul tomorrow unto the council, as though thou wouldest inquire somewhat more exactly concerning him.

21 Н о ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.

Do not thou therefore yield unto them: for there lie in wait for him of them more than forty men, who have bound themselves under a curse, neither to eat nor to drink till they have slain him: and now are they ready, looking for the promise from thee.

22 И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това. Отвеждането на Павел в Цезарея

So the chief captain let the young man go, charging him, Tell no man that thou hast signified these things to me.

23 Т огава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.

And he called unto him two of the centurions, and said, Make ready two hundred soldiers to go as far as Caesarea, and horsemen threescore and ten, and spearmen two hundred, at the third hour of the night:

24 П ригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.

and he bade them provide beasts, that they might set Paul thereon, and bring him safe unto Felix the governor.

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

And he wrote a letter after this form:

26 О т Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!

Claudius Lysias unto the most excellent governor Felix, greeting.

27 Т ози човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

This man was seized by the Jews, and was about to be slain of them, when I came upon them with the soldiers and rescued him, having learned that he was a Roman.

28 И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;

And desiring to know the cause wherefore they accused him, I brought him down unto their council:

29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

whom I found to be accused about questions of their law, but to have nothing laid to his charge worthy of death or of bonds.

30 И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.

And when it was shown to me that there would be a plot against the man, I sent him to thee forthwith, charging his accusers also to speak against him before thee.

31 И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

So the soldiers, as it was commanded them, took Paul and brought him by night to Antipatris.

32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

But on the morrow they left the horsemen to go with him, and returned to the castle:

33 А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

and they, when they came to Caesarea and delivered the letter to the governor, presented Paul also before him.

34 А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:

And when he had read it, he asked of what province he was; and when he understood that he was of Cilicia,

35 Щ е те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.

I will hear thee fully, said he, when thine accusers also are come: and he commanded him to be kept in Herod's palace.