1 С авската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господнето име, дойде да го изпита с трудни за нея въпроси.

And when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon concerning the name of Jehovah, she came to prove him with hard questions.

2 Д ойде в Йерусалим с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с твърде много злато и скъпоценни камъни. Като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

And she came to Jerusalem with a very great train, with camels that bare spices, and very much gold, and precious stones; and when she was come to Solomon, she communed with him of all that was in her heart.

3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което да не можа да ѝ обясни.

And Solomon told her all her questions: there was not anything hid from the king which he told her not.

4 А Савската царица, като видя цялата мъдрост на Соломон и къщата, която беше построил,

And when the queen of Sheba had seen all the wisdom of Solomon, and the house that he had built,

5 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и възвишението, по което се отиваше в Господния дом, не остана съмнение в нея.

and the food of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their apparel, and his cupbearers, and his ascent by which he went up unto the house of Jehovah; there was no more spirit in her.

6 Т огава тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

And she said to the king, It was a true report that I heard in mine own land of thine acts, and of thy wisdom.

7 А з не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си. Но дори и половината не ми е била казана! Мъдростта и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

Howbeit I believed not the words, until I came, and mine eyes had seen it: and, behold, the half was not told me; thy wisdom and prosperity exceed the fame which I heard.

8 Б лажени да бъдат мъжете ти, блажени тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Happy are thy men, happy are these thy servants, that stand continually before thee, and that hear thy wisdom.

9 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който прояви благоволение към тебе да те постави на Израелевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израел завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed be Jehovah thy God, who delighted in thee, to set thee on the throne of Israel: because Jehovah loved Israel for ever, therefore made he thee king, to do justice and righteousness.

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, много аромати и скъпоценни камъни. Нямаше по-голямо изобилие от аромати, каквито бяха онези, които Савската царица даде на Соломон.

And she gave the king a hundred and twenty talents of gold, and of spices very great store, and precious stones: there came no more such abundance of spices as these which the queen of Sheba gave to king Solomon.

11 О ще и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха оттам и голямо изобилие от алмугови дървета и скъпоценни камъни.

And the navy also of Hiram, that brought gold from Ophir, brought in from Ophir great plenty of almug-trees and precious stones.

12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царската къща, също и арфи и псалтири за певците. Такива алмугови дървета не са били докарвани, нито са били виждани до днес.

And the king made of the almug-trees pillars for the house of Jehovah, and for the king's house, harps also and psalteries for the singers: there came no such almug-trees, nor were seen, unto this day.

13 А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше. Даде ѝ всичко, каквото поиска, освен това, което цар Соломон ѝ даде доброволно. Така тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството на Соломон

And king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatsoever she asked, besides that which Solomon gave her of his royal bounty. So she turned, and went to her own land, she and her servants.

14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred threescore and six talents of gold,

15 о свен това, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната.

besides that which the traders brought, and the traffic of the merchants, and of all the kings of the mingled people, and of the governors of the country.

16 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато - шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

And king Solomon made two hundred bucklers of beaten gold; six hundred shekels of gold went to one buckler.

17 и триста по-малки щита от ковано злато - три фунта злато бяха похарчени за всеки по-малък щит. И царят ги постави в къщата от ливанско дърво.

And he made three hundred shields of beaten gold; three pounds of gold went to one shield: and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

18 Ц арят направи един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with the finest gold.

19 П рестолът имаше шест стъпала, върхът на престола беше кръгъл отзад и имаше облегалки от двете страни на седалището. Два лъва стояха край облегалките.

There were six steps to the throne, and the top of the throne was round behind; and there were stays on either side by the place of the seat, and two lions standing beside the stays.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва. Подобно нещо не е било направено в никое царство.

And twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps: there was not the like made in any kingdom.

21 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато. Нито един не беше от сребро. Среброто се смяташе за нищо в Соломоновото време.

And all king Solomon's drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: none were of silver; it was nothing accounted of in the days of Solomon.

22 Ц арят имаше по море кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години тарсийските кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king had at sea a navy of Tarshish with the navy of Hiram: once every three years came the navy of Tarshish, bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.

23 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

So king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and in wisdom.

24 Ц елият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

And all the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.

25 И всяка година всеки от тях донасяше подаръка си: сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

And they brought every man his tribute, vessels of silver, and vessels of gold, and raiment, and armor, and spices, horses, and mules, a rate year by year.

26 С оломон събра също така колесници и конници. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим.

And Solomon gathered together chariots and horsemen: and he had a thousand and four hundred chariots, and twelve thousand horsemen, that he bestowed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.

27 И царят направи среброто да изобилства в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

And the king made silver to be in Jerusalem as stones, and cedars made he to be as the sycomore-trees that are in the lowland, for abundance.

28 К онете, които имаше Соломон, бяха докарани от Египет. Царските търговци ги купуваха на стада с определена цена.

And the horses which Solomon had were brought out of Egypt; and the king's merchants received them in droves, each drove at a price.

29 А всяка колесница, идваща от Египет и докарана в Йерусалим, струваше шестстотин сребърни сикъла и всеки кон - сто и петдесет. За всички хетейски царе и за сирийските царе те се доставяха чрез тези търговци.

And a chariot came up and went out of Egypt for six hundred shekels of silver, and a horse for a hundred and fifty; and so for all the kings of the Hittites, and for the kings of Syria, did they bring them out by their means.