1 ( По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

Bless Jehovah, O my soul. O Jehovah my God, thou art very great; Thou art clothed with honor and majesty:

2 Т и, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

Who coverest thyself with light as with a garment; Who stretchest out the heavens like a curtain;

3 К ойто издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

Who layeth the beams of his chambers in the waters; Who maketh the clouds his chariot; Who walketh upon the wings of the wind;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

Who maketh winds his messengers; Flames of fire his ministers;

5 К ойто си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

Who laid the foundations of the earth, That it should not be moved for ever.

6 П окрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

Thou coveredst it with the deep as with a vesture; The waters stood above the mountains.

7 О т Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

At thy rebuke they fled; At the voice of thy thunder they hasted away

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

(The mountains rose, the valleys sank down) Unto the place which thou hadst founded for them.

9 П оложил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

Thou hast set a bound that they may not pass over; That they turn not again to cover the earth.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

He sendeth forth springs into the valleys; They run among the mountains;

11 Н апояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

They give drink to every beast of the field; The wild asses quench their thirst.

12 п ри тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

By them the birds of the heavens have their habitation; They sing among the branches.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

He watereth the mountains from his chambers: The earth is filled with the fruit of thy works.

14 п равиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

He causeth the grass to grow for the cattle, And herb for the service of man; That he may bring forth food out of the earth,

15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

And wine that maketh glad the heart of man, And oil to make his face to shine, And bread that strengtheneth man's heart.

16 В еликолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

The trees of Jehovah are filled with moisture, The cedars of Lebanon, which he hath planted;

17 к ъдето птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

Where the birds make their nests: As for the stork, the fir-trees are her house.

18 в исоките планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

The high mountains are for the wild goats; The rocks are a refuge for the conies.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

He appointed the moon for seasons: The sun knoweth his going down.

20 С пускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

Thou makest darkness, and it is night, Wherein all the beasts of the forest creep forth.

21 Л ъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

The young lions roar after their prey, And seek their food from God.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

The sun ariseth, they get them away, And lay them down in their dens.

23 Ч овек излиза на работата си и се труди до вечерта.

Man goeth forth unto his work And to his labor until the evening.

24 К олко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

O Jehovah, how manifold are thy works! In wisdom hast thou made them all: The earth is full of thy riches.

25 Е то голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

Yonder is the sea, great and wide, Wherein are things creeping innumerable, Both small and great beasts.

26 Т ам плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

There go the ships; There is leviathan, whom thou hast formed to play therein.

27 В сички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

These wait all for thee, That thou mayest give them their food in due season.

28 К аквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

Thou givest unto them, they gather; Thou openest thy hand, they are satisfied with good.

29 с криеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

Thou hidest thy face, they are troubled; Thou takest away their breath, they die, And return to their dust.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

Thou sendest forth thy Spirit, they are created; And thou renewest the face of the ground.

31 Н ека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

Let the glory of Jehovah endure for ever; Let Jehovah rejoice in his works:

32 К ойто, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

Who looketh on the earth, and it trembleth; He toucheth the mountains, and they smoke.

33 Щ е пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

I will sing unto Jehovah as long as I live: I will sing praise to my God while I have any being.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

Let thy meditation be sweet unto him: I will rejoice in Jehovah.

35 Н ека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.

Let sinners be consumed out of the earth. And let the wicked be no more. Bless Jehovah, O my soul. Praise ye Jehovah.