1 ( По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

Bendice, alma mía, a Jehová. Jehová Dios mío, mucho te has engrandecido; Te has vestido de gloria y de majestad.

2 Т и, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

El que se cubre de luz como de vestidura, Que extiende los cielos como una cortina,

3 К ойто издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

Que construye sus aposentos sobre las aguas, El que pone las nubes por su carroza, El que anda sobre las alas del viento;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

El que hace a los vientos sus mensajeros, Y a las llamas de fuego sus ministros.

5 К ойто си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

Él fundó la tierra sobre sus cimientos; No será jamás removida.

6 П окрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

Con el abismo, como con vestido, la cubriste; Sobre los montes estaban las aguas.

7 О т Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

A tu reprensión huyeron; Al sonido de tu trueno se apresuraron;

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

Subieron los montes, descendieron los valles, Al lugar que tú les señalaste.

9 П оложил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

Les pusiste un límite que no traspasarán, Ni volverán a cubrir la tierra.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

Tú eres el que saca de las fuentes los arroyos; Se deslizan entre los montes;

11 Н апояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

Dan de beber a todas las bestias del campo; Mitigan la sed de los asnos monteses.

12 п ри тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

A sus orillas habitan las aves de los cielos; Cantan entre las ramas.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

Él riega los montes desde las alturas; Del fruto de sus obras se sacia la tierra.

14 п равиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

Él hace producir el heno para las bestias, Y las plantas para el uso del hombre, Para que saque el pan de la tierra,

15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

Y el vino que alegra el corazón del hombre, El aceite que hace brillar el rostro, Y el pan que sustenta la vida del hombre.

16 В еликолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

Se llenan de savia los árboles de Jehová, Los cedros del Líbano que él plantó.

17 к ъдето птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

Allí anidan las aves; En su copa hace su casa la cigüeña.

18 в исоките планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

Los riscos son para las cabras monteses; Las peñas, madrigueras para los conejos.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

Hizo la luna para marcar los tiempos; El sol conoce su ocaso.

20 С пускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

Traes las tinieblas, y se hace de noche; En ella corretean todas las bestias de la selva.

21 Л ъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

Los leoncillos rugen tras la presa, Reclamando a Dios su comida.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

Sale el sol, se recogen, Y se echan en sus guaridas.

23 Ч овек излиза на работата си и се труди до вечерта.

Sale el hombre a su labor, Y a su labranza hasta la tarde.

24 К олко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

¡Cuán innumerables son tus obras, oh Jehová! Hiciste todas ellas con sabiduría; La tierra está llena de tus criaturas.

25 Е то голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

He allí el grande y anchuroso mar, En donde se mueven seres innumerables, Seres pequeños y grandes.

26 Т ам плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Lo surcan las naves, Y ese leviatán que hiciste para que retozase en él.

27 В сички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

Todos ellos esperan en ti, Para que les des su comida a su tiempo.

28 К аквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

Se la das, y la atrapan; Abres tu mano, y se sacian de bien.

29 с криеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

Escondes tu rostro, y se espantan; Les retiras el aliento, dejan de existir, Y vuelven al polvo.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

Envías tu soplo, y son creados, Y renuevas la faz de la tierra.

31 Н ека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

Sea la gloria de Jehová para siempre; Alégrese Jehová en sus obras.

32 К ойто, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

Él mira a la tierra, y ella tiembla; Toca los montes, y humean.

33 Щ е пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

A Jehová cantaré durante toda mi vida; A mi Dios cantaré salmos mientras exista.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

Que le sea agradable mi meditación; Yo tengo mi gozo en Jehová.

35 Н ека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.

Sean barridos de la tierra los pecadores, Y los impíos dejen de existir. Bendice, alma mía, a Jehová. Aleluya.