1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

¿Por qué, oh Dios, nos has desechado para siempre? ¿Por qué se ha encendido tu furor contra las ovejas de tu prado?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Acuérdate de tu congregación, la que adquiriste desde tiempos antiguos, La que redimiste para hacerla la tribu de tu herencia; Este monte de Sión, donde has habitado.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Dirige tus pasos hacia los asolamientos sin fin, A todo el mal que el enemigo ha hecho en el santuario.

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Tus enemigos vociferan en medio de tus asambleas; Han puesto sus banderas bien visibles.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

Se parecen a los que levantan El hacha en medio de un tupido bosque.

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Pues con hachas y martillos Han quebrado todas sus entalladuras.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

Han prendido fuego a tu santuario, Han profanado el tabernáculo de tu nombre, echándolo a tierra.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

Dijeron en su corazón: Destruyámoslos de una vez; Han quemado todas las sinagogas de Dios en la tierra.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

No vemos ya nuestras enseñas; No existen ya profetas, Ni entre nosotros hay quien sepa hasta cuándo.

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

¿Hasta cuándo, oh Dios, nos afrentará el angustiador? ¿Ha de blasfemar el enemigo perpetuamente tu nombre?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

¿Por qué retraes tu mano? ¿Por qué escondes tu diestra en tu seno?

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

Pero Dios es mi rey desde tiempo antiguo; El que obra salvación en medio de la tierra.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Dividiste el mar con tu poder; Quebrantaste cabezas de monstruos marinos.

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Magullaste las cabezas del leviatán, Y lo diste por comida al pueblo y a las bestias.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Abriste la fuente y el torrente; Secaste ríos impetuosos.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tuyo es el día, tuya también es la noche; Tú estableciste la luna y el sol.

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Tú trazaste todos los confines de la tierra; El verano y el invierno tú los formaste.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Acuérdate de esto: que el enemigo ha afrentado a Jehová, Y un pueblo insensato ha blasfemado tu nombre.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

No entregues a las fieras el alma de tu tórtola, Y no olvides para siempre la congregación de tus afligidos.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Mira al pacto, Pues los rincones de la tierra están llenos de moradas de violencia.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

No vuelva avergonzado el abatido; Que el afligido y el menesteroso puedan alabar tu nombre.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Levántate, oh Dios, defiende tu causa; Acuérdate de cómo el insensato te injuria cada día.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

No olvides las voces de tus enemigos; El alboroto de los que se levantan contra ti sube continuamente.