1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

Pero ahora se ríen de mí los más jóvenes que yo, A cuyos padres yo desdeñara poner con los perros de mi ganado.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

¿Y de qué me servía ni aun la fuerza de sus manos? No tenían fuerza alguna.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Por causa de la pobreza y del hambre andaban solos; Huían a la soledad, a lugar tenebroso, asolado y desierto.

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

Recogían malvas entre los arbustos, Y raíces de enebro para calentarse.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

Eran arrojados de entre las gentes, Y todos les daban grita como tras el ladrón.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

Habitaban en las barrancas de los arroyos, En las cavernas de la tierra, y en las rocas.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Aullaban entre las matas, Y se apretujaban debajo de los espinos.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Hijos de abyección; más aún, sin nombre, La basura de la sociedad.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

Y ahora yo soy objeto de su burla, Y les sirvo de refrán.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Me abominan, se alejan de mí, Y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Porque Dios desató la cuerda de su arco, y me afligió, Por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

A la mano derecha se levantó el populacho; Empujaron mis pies hacia mi perjuicio, Y prepararon contra mí caminos de perdición.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

Mi senda de escape desbarataron. Se aprovecharon de mi quebrantamiento, Y contra ellos no hubo ayudador.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

Irrumpieron como por portillo ancho, Se lanzaron sobre mi calamidad.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Se han vuelto los terrores contra mí; Combatieron como viento mi honor, Y mi prosperidad pasó como nube.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

Y ahora mi alma está derramada dentro de mí; Días de aflicción se apoderan de mí.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

De noche taladra mis huesos el tormento, Y los dolores que me roen no reposan.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

Con gran fuerza me agarra de la ropa; me ciñe como el cuello de mi túnica.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

Él me derribó en el lodo, Y soy semejante al polvo y a la ceniza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Clamo a ti, y no me haces caso; Me presento ante ti, y no me atiendes.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Te has vuelto cruel para mí; Con tu mano poderosa me persigues.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Me alzaste en vilo, me hiciste cabalgar en el huracán, Y me disolviste en la tormenta.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Pues bien sé que me conduces a la muerte, Y a la casa determinada a todo viviente.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

Mas ¿no extenderé la mano hasta algún asidero? ¿No clamarán los desgraciados cuando él los quebrante?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

¿No lloré yo con el afligido? Y mi alma, ¿no se entristeció sobre el menesteroso?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Cuando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; Y cuando esperaba luz, vino la oscuridad.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Mis entrañas se agitan, y no reposan; Días de aflicción me han sobrevenido.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Ando ennegrecido, y no por el sol; Me he levantado en la congregación, y clamado.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

He venido a ser hermano de chacales, Y compañero de avestruces.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

Mi piel se ha ennegrecido y se me cae, Y mis huesos arden de calentura.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Se ha cambiado mi arpa en luto. Y mi flauta en voz de lamentadores.