1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
“But now those who are younger than I make fun of me. I thought so little of their fathers that I did not want them with my sheep dogs.
2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?
Yes, what good could I get from the strength of their hands? Their strength was gone.
3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Their bodies are thin and in need of food. At night they bite the dry ground in the waste land.
4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.
They pick plants that taste of salt among the bushes. And they eat the root of the broom bush.
5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.
They are driven away from people. Men call out against them as if they were robbers.
6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.
So they live in valleys made by floods, in caves of the earth and of the rocks.
7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;
Among the bushes they cry out. They gather together under the thistles.
8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.
They are fools and they have no name. They have been driven out of the land.
9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.
“Now they make fun of me in song. They laugh at me.
10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.
They hate me and keep away from me, but they spit in my face.
11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.
Because God has made the string of my bow loose and has troubled me, they have thrown off their respect for me.
12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,
Their bad group comes to my right. They push me away and trip my feet, and make ways to destroy me.
13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.
They break up my path. They make trouble for me, and no one stops them.
14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.
They come as if through a wide hole in the wall, and roll on with much noise.
15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.
Fears come upon me. They go after my honor like the wind. And my well-being has passed away like a cloud.
16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.
“Now my soul is poured out within me. Days of trouble have taken hold of me.
17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.
Night cuts into my bones with pain. The pain keeps on and takes no rest.
18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.
My clothing is torn by a strong power. It pulls against me like the top of my coat.
19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.
God has thrown me into the mud, and I have become like dust and ashes.
20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.
I cry out to You for help, but You do not answer me. I stand up, and You turn away from me.
21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
You work against me. With the power of Your hand you make it hard for me.
22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.
You lift me up to the wind and make it carry me. You throw me around in the storm.
23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.
For I know that You will bring me to death, to the place for all the living.
24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?
“Yet does not one in a destroyed place put out his hand, and in his trouble cry out for help?
25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
Have I not cried for the one whose life is hard? Was not my soul filled with sorrow for the poor?
26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
When I expected good, then trouble came. When I waited for light, darkness came.
27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.
My heart is troubled and does not rest. Days of trouble are before me.
28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.
I go about full of sorrow without comfort. I stand up where the people are gathered and cry out for help.
29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.
I have become a brother to wild dogs, and a friend of ostriches.
30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.
My skin becomes black and falls from me. My bones burn because I am sick.
31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.
So my harp is turned to sorrow, and my horn to the sound of crying.