1 Т огава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.

Then the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “Is not David hiding on the hill of Hachilah, east of Jeshimon?”

2 И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израел. И търсѝ Давид в зифската пустиня.

So Saul got ready and went down to the desert of Ziph. He had 3, 000 chosen men of Israel with him, to look for David in the desert of Ziph.

3 С аул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,

Saul stayed on the hill of Hachilah, beside the road east of Jeshimon. And David was staying in the desert. When he saw that Saul came after him in the desert,

4 Д авид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.

David sent out spies and learned that Saul was coming for sure.

5 Т огава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.

Then David got ready and came to the place where Saul was staying. He saw the place where Saul lay, with Abner the son of Ner, the captain of his army. Saul was lying in the center of the tents, and the people were sleeping around him.

6 Т огава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.

Then David said to Ahimelech the Hittite and to Joab’s brother Abishai the son of Zeruiah, “Who will go down with me to the tents of Saul?” Abishai said, “I will go down with you.”

7 И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.

So David and Abishai came to the people during the night. Saul lay sleeping in the center of the tents, with his spear in the ground at his head. Abner and the people were lying around him.

8 Т огава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.

Abishai said to David, “Today God has given the one who hates you into your hand. Now let me nail him to the earth with the spear, hitting him just once. I will not hit him a second time.”

9 А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

But David said to Abishai, “Do not destroy him. For who can put his hand out against the Lord’s chosen one and not be guilty?”

10 Д авид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.

David said, “As the Lord lives, He will destroy him. Or his day will come to die. Or he will be killed in battle.

11 Д а не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.

May the Lord keep me from putting out my hand against the Lord’s chosen one. But take the spear that is at his head and the bottle of water, and let us go.”

12 И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа беше паднал на тях.

So David took the spear and the bottle of water from beside Saul’s head, and they went away. But no one saw it, or knew it, and no one woke, for they were all sleeping. A deep sleep from the Lord had come upon them.

13 Т огава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.

Then David crossed over to the other side and stood far away on top of the mountain, with much land between them.

14 И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?

David called to the army and to Ner’s son Abner, saying, “Will you not answer, Abner?” Abner answered, “Who are you who calls to the king?”

15 А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израел? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?

David said to Abner, “Are you not a man? Who is like you in Israel? Why have you not watched over your lord the king? For one of the people came to destroy the king your lord.

16 Н е е добро това, което ти стори. В името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

This thing you have done is not good. As the Lord lives, all of you must die for sure. Because you did not watch over your lord, the Lord’s chosen one. Now see where the king’s spear is, and the bottle of water that was beside his head.”

17 А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.

Saul knew David’s voice, and said, “Is this your voice, my son David?” And David said, “It is my voice, my lord the king.

18 К аза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?

Why is my lord coming after his servant? What have I done? What am I guilty of?

19 И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.

Now I beg you, let my lord the king listen to the words of his servant. If the Lord has made you come against me, let Him receive a gift. But if men have done this, may bad come to them before the Lord. For they have driven me out this day, that I should have no share of what the Lord has given. They say, ‘Go, worship other gods.’

20 И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от Господнето присъствие; защото Израелевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.

So do not let my blood fall to the ground away from the Lord. For the king of Israel has come out to look for one little bug, just as one looks for a partridge in the mountains.”

21 Т огава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.

Then Saul said, “I have sinned. Return, my son David, for I will not hurt you again. Because my life was of great worth in your eyes this day. See, I have played the fool, and have made a big mistake.”

22 А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.

David answered, “See the spear of the king! Let one of the young men come over and take it.

23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу Господния помазаник.

The Lord will pay each man for being right and good and faithful. For the Lord gave you into my hand today. But I would not put out my hand against the Lord’s chosen one.

24 И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на Господа и Той да ме избави от всякакви беди.

Now see, as your life was of great worth in my eyes today, so may my life be of great worth in the eyes of the Lord. May He save me from all trouble.”

25 Т огава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.

Then Saul said to David, “May good come to you, my son David. You will do many things and do them well.” So David went on his way, and Saul returned to his place.