1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered,

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

“How long will you make me suffer and crush me with words?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

Ten times you have put me to shame and are not ashamed to wrong me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

Even if it is true that I have done wrong, it stays with me.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

You put yourselves up high against me, and try to prove my shame to me.

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

You will know then that God has wronged me, and has set a trap around me.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

“See, I cry, ‘Someone is hurting me!’ but I get no answer. I call for help, but no one stands for what is right and fair.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

He has built a wall in my way so that I cannot pass. And He has put darkness on my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

He has taken my honor from me, and taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

He breaks me down on every side, and I am gone. He has pulled up my hope like a tree.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

He has made His anger burn against me, and thinks of me as one who fights against Him.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

His armies come together and build a path against me. They camp around my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

“He has taken my brothers far away from me and my friends have all left me.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

My brothers have left me, and my close friends have forgotten me.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Those who live in my house and my women servants think of me as a stranger. I am like one from another country in their eyes.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

I call to my servant, but he does not answer. I have to beg him.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

My breath smells bad to my wife, and I am hated by my own brothers.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Even young children hate me. When I get up they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

All my friends hate me. Those I love have turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

I am only skin and flesh. And I have gotten away only by the skin of my teeth.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Have pity on me. Have pity on me, O you my friends. For the hand of God has hit me.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

Why do you make it hard for me as God does? Have I not suffered enough to please you?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

“If only my words were written! If only they were written down in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

If only they were cut forever into the rock with an iron cutter and lead!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

But as for me, I know that the One Who bought me and made me free from sin lives, and that He will stand upon the earth in the end.

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

Even after my skin is destroyed, yet in my flesh I will see God.

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

I myself will see Him. With my own eyes I will see Him and not another. My heart becomes weak within me.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

If you say, ‘How will we make it hard for him?’ and, ‘The root of the problem is in him,’

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

you should be afraid of the sword for yourselves. For anger is punished by the sword, that you may know there is punishment for wrong-doing.”