1 Е дин ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

One day Jonathan the son of Saul said to the young man who was carrying his battle-clothes, “Come, let us go over to the place where the Philistine soldiers are on the other side.” But he did not tell his father.

2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

Saul was staying beside Gibeah under the pomegranate tree in Migron. There were about 600 men with him,

3 А хия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

and Ahijah the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the religious leader of the Lord at Shiloh, wearing the linen vest. And the people did not know Jonathan had gone.

4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата - Сене.

Between the passes where Jonathan went to cross over to the Philistine soldiers, there was a sharp rock on the one side, and a sharp rock on the other side. The name of one was Bozez. The name of the other was Seneh.

5 Е дната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата - на юг срещу Гавая.

One rock stood on the north in front of Michmash. The other stood on the south in front of Geba.

6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

Jonathan said to the young man who was carrying his battle-clothes, “Come, let us go over to the place where the soldiers are who have not gone through the religious act of the Jews. It may be that the Lord will work for us, for there is nothing to keep the Lord from saving by many or by few.”

7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

The young man who was carrying his battle-clothes said to him, “Do all that is in your mind. I am with you in whatever you think to do.”

8 Т огава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

Jonathan said, “We will cross over to the men and show ourselves to them.

9 А ко ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

If they say to us, ‘Wait until we come to you,’ then we will stand still in our place and not go up to them.

10 Н о ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

But if they say, ‘Come up to us,’ then we will go up. For the Lord has given them into our hands. This will be the special thing for us to see.”

11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

So both of them showed themselves to the Philistine soldiers. The Philistines said, “See, Hebrews are coming out of the holes where they have hidden themselves.”

12 М ъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израелевата ръка.

The soldiers of that place said to Jonathan and the one who was carrying his battle-clothes, “Come up to us and we will tell you something.” Jonathan said to the one who was carrying his battle-clothes, “Come up after me. For the Lord has given them into the hands of Israel.”

13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

Then Jonathan went up the hill on his hands and feet, with the one who was carrying his battle-clothes behind him. The soldiers fell in front of Jonathan. The young man, who was carrying his battle-clothes after him, killed them.

14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

In that first killing done by Jonathan and the man who carried his battle-clothes, about twenty men fell dead within a small piece of land.

15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

There was fear among the Philistines, in the field, and among all the people. Even the soldiers shook with fear. And the earth shook, so there was much fear.

16 К огато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук -там.

Saul’s men who were watching in Gibeah of Benjamin looked and saw the people running away. They went here and there.

17 Т огава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

Saul said to the people who were with him, “Number them, and see who has left us.” When they numbered, they found that Jonathan and the young man who carried his battle-clothes were not there.

18 С аул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израелтяните).

Saul said to Ahijah, “Bring the special box of God here.” For the special box of God was with the people of Israel at that time.

19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

While Saul talked to the religious leader, the noise of the Philistines became louder. So Saul said to the religious leader, “Take your hand away.”

20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

Then Saul and all the people with him gathered together and went into the battle. Every man’s sword was against the man next to him. It was as if no one knew what to do.

21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израелтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

The Hebrews, who had been with the Philistines and had gone up with them among the tents returned. They returned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

22 С ъщо и всички Израелеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

When all the men of Israel who had hidden themselves in the hill country of Ephraim heard that the Philistines had run away, they ran after them in the battle.

23 Т ака в онзи ден Господ избави Израел; и битката се простря до Ветавен.

So the Lord saved Israel that day. And the battle spread farther than Beth-aven.

24 А Израелевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

Now the men of Israel were troubled that day. For Saul made a promise and said to the people, “Cursed will be the man who eats food before evening and before I have punished those who fight against me.” So none of the people tasted any food.

25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

And all the people came among the trees, and there was honey on the ground.

26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

The people went among the trees and saw honey flowing, but no man tasted it. For the people were afraid of Saul’s promise.

27 Й онатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

But Jonathan had not heard his father make the promise to the people. So he put the stick that was in his hand into the honeycomb. Then he put it to his mouth, and his eyes became bright.

28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

One of the men told him, “Your father put the people under a promise, saying, ‘Cursed will be the man who eats food today.’” The people were tired and weak.

29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

Jonathan said, “My father has troubled the land. See how my eyes have become bright because I tasted a little of this honey.

30 к олко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

How much better it would be if the men had been free to eat today of the food that had belonged to those who fought against them! For not many Philistines have been killed.”

31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

They killed the Philistines that day from Michmash to Aijalon. And the people were very tired and weak.

32 З атова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

The people rushed upon the things that had belonged to the Philistines. They took sheep and cattle and calves, and killed them on the ground. And the people ate them with the blood.

33 Т огава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

Then Saul was told, “See, the people are sinning against the Lord by eating meat with the blood in it.” And Saul said, “You have not been faithful. Roll a big stone to me here.”

34 П осле Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

And he said, “Divide yourselves among the people and say to them, ‘Each one of you bring me his bull or his sheep, and kill it here and eat. Do not sin against the Lord by eating with the blood.’” So every one of the people brought his bull with him that night, and killed it there.

35 А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.

And Saul built an altar to the Lord. It was the first altar that he built to the Lord.

36 Т огава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

Then Saul said, “Let us go down to the Philistines during the night and take until morning what belongs to them. Let us not leave a man of them alive.” They said, “Do whatever you think is best.” So the religious leader said, “Let us ask of God here.”

37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израел? Но Бог не му отговори онзи ден.

So Saul asked God, “Should I go down to the Philistines? Will You give them into the hand of Israel?” But God did not answer him that day.

38 Т огава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

Saul said, “Come here, all you leaders of the people. Look and see how this sin has happened today.

39 з ащото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израел, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

For as the Lord lives Who saves Israel, even if it is in Jonathan my son, he will die for sure.” But not one of all the people answered him.

40 Т ой каза на целия Израел: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

Then Saul said to all Israel, “You will be on one side and I and my son Jonathan will be on the other side.” And the people said to Saul, “Do what you think is best.”

41 Т огава Саул каза на Господа, Израелевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

So Saul said to the Lord, the God of Israel, “May the right name be drawn.” And the names of Saul and Jonathan were drawn, and the people went free.

42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

Then Saul said, “Draw names between me and my son Jonathan.” And Jonathan’s name was drawn.

43 Т огава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

Saul said to Jonathan, “Tell me what you have done.” So Jonathan told him, “I tasted a little honey with the end of the stick that was in my hand. Here I am. I must die.”

44 С аул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

Saul said, “May God do this to me and more also, for you will die for sure, Jonathan.”

45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре - този, който извърши това велико избавление в Израел? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

But the people said to Saul, “Must Jonathan die, who has saved all these people of Israel? Far from it! As the Lord lives, not one hair of his head will fall to the ground. For he has worked with God this day.” So the people saved Jonathan and he did not die.

46 Т огава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

Then Saul stopped going after the Philistines, and the Philistines went to their own place. Saul’s Family

47 А Саул, като беше поел царуването над Израел, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

When Saul had become king over Israel, he fought against all those around him who hated him. He fought against Moab, the Ammonites, Edom, the kings of Zobah, and the Philistines. He punished them in every way he turned.

48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израел от онези, които ги разграбваха.

He acted with strength of heart and destroyed the Amalekites. He saved Israel from those who came to rob them.

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

Now the sons of Saul were Jonathan, Ishvi and Malchishua. And he had two daughters. The name of the first-born was Merab, and the name of the younger one was Michal.

50 И мето на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

The name of Saul’s wife was Ahinoam the daughter of Ahimaaz. The name of the captain of his army was Abner the son of Ner, the brother of Saul’s father.

51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

Kish was the father of Saul. And Abner’s father Ner was the son of Abiel.

52 П рез всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

There was fighting against the Philistines all of Saul’s life. When Saul saw any strong man, or any man with strength of heart, he would have the man join him.