1 А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

Jacob lived in the land where his father had lived as a stranger, in the land of Canaan.

2 Е то словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

This is the story of the children of Jacob and of their children. When Joseph was seventeen years old, he was caring for the flock with his brothers. The boy was with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives. And Joseph told his father about how bad they were.

3 А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Now Israel loved Joseph more than all his sons, because Joseph was born when he was an old man. And Israel made him a long coat of many colors.

4 Н о братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

His brothers saw that their father loved him more than all his brothers. So they hated Joseph and could not speak a kind word to him.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

Then Joseph had a dream. When he told it to his brothers, they hated him even more.

6 Т ой им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

He said to them, “Listen to the dream that I have had.

7 Е то, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

We were gathering grain in the field. My bundle of grain stood up. Your bundles of grain gathered around it and bowed down to my bundle.”

8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

Then his brothers said to him, “Are you going to be our king? Are you going to rule over us?” So they hated him even more for his dreams and for what he said.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

Then he had another dream, and he told it to his brothers. He said, “I have had another dream. The sun and the moon and eleven stars were bowing down to me.”

10 Н о когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

He told it to his father and to his brothers. His father spoke sharp words to him, saying, “What is this dream you have had? Will I and your mother and brothers come to bow ourselves down to the ground in front of you?”

11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

Joseph’s brothers were jealous of him. But his father thought about what he said. Joseph Is Sold and Taken to Egypt

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

Then his brothers went to feed their father’s flock in Shechem.

13 И зраел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

Israel said to Joseph, “Are not your brothers feeding the flock in Shechem? Come, I will send you to them.” And Joseph said to him, “I will go.”

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

Then Israel said, “Go now, see if it is well with your brothers and with the flock. Then come and tell me.” So he sent him from the valley of Hebron, and he came to Shechem.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

A man found him walking through a field, and asked him, “What are you looking for?”

16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

Joseph said, “I am looking for my brothers. Tell me where they are feeding the flock.”

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

And the man said, “They have moved from here. For I heard them say, ‘Let us go to Dothan.’” So Joseph followed his brothers and found them at Dothan.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

When they saw him far away, before he came near them, they made plans to kill him.

19 К азаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

They said to one another, “Here comes this dreamer!

20 Е лате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

Now come and let us kill him and throw him into one of the deep holes. Then we will say that a wild animal ate him. And we will see what becomes of his dreams!”

21 Н о Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

But Reuben heard this and saved him from their hands, saying, “Let us not kill him.”

22 Р увим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

Reuben then said, “Do not put him to death. Throw him into this hole here in the desert. But do not lay a hand on him.” He wanted to be able to save Joseph and return him to his father.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

So when Joseph came to his brothers, they tore off his coat, the coat of many colors that he was wearing.

24 Т огава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

And they took him and threw him into the hole. The hole was empty and had no water in it.

25 П осле, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

Then they sat down to eat. When they looked up, they saw a group of Ishmaelites coming from Gilead. They were taking spices and perfumes on their camels to Egypt.

26 Т огава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

Judah said to his brothers, “What do we get by killing our brother and covering his blood?

27 Е лате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

Come, let us sell him to the Ishmaelites and not lay our hands on him. For he is our brother, our own flesh.” And his brothers listened to him.

28 К огато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

Some Midianite traders were passing by. So the brothers pulled Joseph up out of the hole. And they sold him to the Ishmaelites for twenty pieces of silver, and they took Joseph to Egypt.

29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

Then Reuben returned to the hole. When he saw that Joseph was not in the hole, he tore his clothes.

30 В ърна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

He returned to his brothers and said, “The boy is not there! What can I do?”

31 Т огава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

So they took Joseph’s coat, killed a male goat, and put the blood on the coat.

32 и зпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

They sent the coat of many colors to their father. And they said, “We found this. Is it your son’s coat or not?”

33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

Jacob looked at it and said, “It is my son’s coat! A wild animal has eaten him! For sure Joseph has been torn to pieces!”

34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

So Jacob tore his clothes and dressed in clothes made from hair. He had sorrow for his son many days.

35 Т огава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

All his sons and daughters tried to comfort him. But he would not be comforted. He said, “I will go down to the grave in sorrow for my son.” And his father cried for him.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.

The Midianites sold Joseph in Egypt to Potiphar, the head of the soldiers of Pharaoh’s house.