1 З ащото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

Christian brothers, you know that my visit with you was not wasted.

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

Just before we came to you, we had been in the city of Philippi. You know how they worked against us and made us suffer. But God helped us preach the Good News to you without fear, even while many people hated us and made it hard for us.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

You remember what we said to you was true. We had no wrong desire in teaching you. We did not try to fool you.

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

God has allowed us to be trusted with the Good News. Because of this, we preach it to please God, not man. God tests and proves our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

You know we never used smooth-sounding words. God knows we never tried to get money from you by preaching.

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

We never looked for thanks from men, not from you or from anyone else. But because we were missionaries of Christ, we could have asked you to do much for us.

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

Instead, we were gentle when we came to you. We were like a mother caring for her children.

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

We had such a strong desire to help you that we were happy to give you the Good News. Because we loved you so much, we were ready to give you our own lives also.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

You remember, Christian brothers, we worked night and day for our food and clothes while we preached the Good News to you. We did not want to make it hard for you.

10 В ие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

You know, and so does God, how pure and right and without blame we were among you who believe.

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

As a father helps his children, you know how we wanted to help you and give you comfort. We told you with strong words

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

that you should live to please God. He is the One Who chose you to come into His holy nation and to share His shining-greatness.

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

We always thank God that when you heard the Word of God from us, you believed it. You did not receive it as from men, but you received it as the Word of God. That is what it is. It is at work in the lives of you who believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

Christian brothers, you became just like the churches in the country of Judea. You had to suffer from the men in your country as those churches had to suffer from the Jews.

15 к оито убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

It was the Jews who killed the Lord Jesus and the early preachers. The Jews made it hard for us and made us leave. They do not please God and are working against all men.

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

They tried to keep us from preaching the Good News to the people who are not Jews. The Jews do not want them saved from the punishment of sin. The lives of the Jews are full of more sin all the time. But now God’s anger has come to them at last.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

Christian brothers, because we have not been able to be with you, our hearts have been with you. We have wanted very much to see you.

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

We wanted to come to you. I, Paul, have tried to come to you more than once but Satan kept us from coming.

19 П онеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

Who is our hope or joy or crown of happiness? It is you, when you stand before our Lord Jesus Christ when He comes again.

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

You are our pride and joy.