1 А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.

Now King David was old. He had lived many years. They covered him with clothes, but he could not keep warm.

2 З атова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.

So his servants said to him, “Let a young woman who has never had a man be found for my lord the king. Let her help the king and become his nurse. And let her lie in your arms, that my lord the king may be warm.”

3 И така, потърсиха по всички Израелеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.

So they looked through all the land of Israel for a beautiful girl, and found Abishag the Shunammite. And they brought her to the king.

4 Д евицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.

The girl was very beautiful. She became the king’s nurse and helped him. But the king did not have sex with her.

5 Т огава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

Now Haggith’s son Adonijah honored himself, saying, “I will be king.” So he made war-wagons and horsemen ready for himself, with fifty men to run in front of him.

6 А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.

His father had never troubled him at any time by asking, “Why have you done this?” He was a very good-looking man also, and was born next after Absalom.

7 Т ой се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.

He spoke with Joab the son of Zeruiah and with Abiathar the religious leader. And they followed Adonijah and helped him.

8 Н о свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

But Zadok the religious leader, Benaiah the son of Jehoiada, Nathan the man of God, Shimei, Rei, and David’s strong men, were not with Adonijah.

9 И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.

Adonijah killed sheep and cattle and fat animals by the stone of Zoheleth, beside En-rogel. He asked all his brothers, the king’s sons and all the king’s men of Judah to come.

10 О баче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.

But he did not ask Nathan the man of God, Benaiah, the strong men or his brother Solomon to come.

11 Т огава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

Then Nathan said to Solomon’s mother Bathsheba, “Have you not heard that Adonijah the son of Haggith has become king, and our lord David does not know it?

12 Е ла сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.

So now come, let me give you words of wisdom and save your life and the life of your son Solomon.

13 И ди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?

Go to King David and say to him, ‘My lord, O king, have you not promised your woman servant, saying, “For sure your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne”? Why then has Adonijah become king?’

14 Д окато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.

While you are still there speaking with the king, I will come in after you and tell him your words are true.”

15 И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.

So Bathsheba went to the king in his room. The king was very old, and Abishag the Shunammite was helping him.

16 В итсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?

Bathsheba put her face to the ground in front of the king. And the king said, “What do you wish?”

17 А тя му отговори: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.

She said to him, “My lord, you promised your woman servant by the Lord your God, saying, ‘For sure your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.’

18 Н о сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.

Now, see, Adonijah is king. And my lord the king, you do not know it.

19 Т ой е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.

He has killed many cattle and sheep and fat animals. He has asked all the king’s sons and Abiathar the religious leader and Joab the captain of the army to come. But he has not asked your servant Solomon to come.

20 Н о към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израел, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.

Now, my lord the king, the eyes of all Israel are on you. They are waiting for you to tell them who should sit on the throne of my lord the king after him.

21 И наче, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.

Or else as soon as my lord the king is dead, I and my son Solomon will be thought of as wrong-doers.”

22 А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.

While she was still speaking with the king, Nathan the man of God came in.

23 И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.

They told the king, “Here is Nathan who speaks for God.” When Nathan came in front of the king, he put his face to the ground.

24 Н атан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?

Then Nathan said, “My lord the king, have you said, ‘Adonijah will be king after me, and he will sit on my throne’?

25 З ащото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!

For he has gone down today and has killed many cattle and sheep and fat animals. He has asked all the king’s sons and the captains of the army and Abiathar the religious leader to come. They are eating and drinking with him, and are saying, ‘Long live King Adonijah!’

26 А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.

But he has not asked me your servant, Zadok the religious leader, Benaiah the son of Jehoiada, or your servant Solomon, to come.

27 О т господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него? Помазване на Соломон за цар

Has this been done by my lord the king? Have you not shown your servants who should sit on the throne of my lord the king after him?” David Makes Solomon King

28 Т огава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

King David said, “Call Bathsheba to me.” And she came and stood in front of the king.

29 И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

The king made a promise and said, “As the Lord lives, Who has saved me from all trouble,

30 к акто ти се заклех в Господа, Израелевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

I promised you by the Lord the God of Israel, saying, ‘Your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne in my place.’ And I will even do so this day.”

31 Т огава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

Bathsheba put her face to the ground in front of the king and said, “May my lord King David live forever.”

32 Т огава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.

Then King David said, “Call to me Zadok the religious leader, Nathan the man of God, and Benaiah the son of Jehoiada.” And they came to the king.

33 Ц арят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.

The king said to them, “Take the servants of your lord with you. Have my son Solomon go on my own horse. And bring him down to Gihon.

34 И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израел. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!

Let Zadok the religious leader and Nathan the man of God set him apart there as king over Israel. Sound the horn and say, ‘Long live King Solomon!’

35 Т огава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израел и Юда.

Then come up after him. He will come and sit on my throne and be king in my place. For I have chosen him to be ruler over Israel and Judah.”

36 А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и Господ Бог на господаря ми, царя!

Benaiah the son of Jehoiada answered the king, “Let it be so! May the Lord, the God of my lord the king, say so!

37 К акто Господ е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.

May the Lord be with Solomon as He has been with my lord the king. May He make his throne greater than the throne of my lord King David!”

38 И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.

So Zadok the religious leader, Nathan the man of God, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites went down to Gihon. And they brought Solomon with them, on King David’s horse.

39 С вещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!

There Zadok the religious leader took the horn of oil from the tent and poured it on Solomon. Then they sounded the horn and all the people said, “Long live King Solomon!”

40 И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.

And all the people went up after him. They were playing music and were filled with joy. The earth shook with all the noise.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?

Adonijah and all who had been asked to be with him heard it as they finished eating. When Joab heard the sound of the horn, he said, “Why is there such a noise in the city?”

42 Д окато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

While he was still speaking, Jonathan the son of Abiathar the religious leader came. Adonijah said, “Come in, for you are a man to be trusted, and bring good news.”

43 А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.

But Jonathan said to Adonijah, “No! Our lord King David has made Solomon king.

44 Ц арят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.

The king has sent with him Zadok the religious leader, Nathan the man of God, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites and the Pelethites. And they have made him travel on the king’s horse.

45 С вещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.

Zadok the religious leader and Nathan the man of God have set him apart as king in Gihon. They have come up from there filled with joy, so there is much noise in the city. This is the noise you have heard.

46 П ри това Соломон седна на престола на царството.

Solomon sits upon the throne of the king.

47 О свен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.

What is more, the king’s servants came to give honor to our lord King David, saying, ‘May your God make the name of Solomon better than your name and his throne greater than your throne!’ And the king put his face down upon the bed.

48 Ц арят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

The king said, ‘Thanks be to the Lord, the God of Israel. He has given one to sit on my throne today while my own eyes see it.’”

49 Т огава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.

Then all those with Adonijah were filled with fear. Each of them got up and went his own way.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.

And Adonijah was afraid of Solomon. He got up and went and took hold of the horns of the altar.

51 Т огава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

Solomon was told, “See, Adonijah is afraid of King Solomon. See, he has taken hold of the horns of the altar, saying, ‘Let King Solomon promise me today that he will not put his servant to death with the sword.’”

52 А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.

Solomon said, “If he will be a man of worth, not one of his hairs will fall to the ground. But if he is found to be bad, he will die.”

53 И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.

So King Solomon sent men to bring him down from the altar. Adonijah came and put his face to the ground in front of King Solomon. And Solomon said to him, “Go to your house.”