1 П о онова време в Израел нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израелевите племена.

There was no king of Israel in those days. At that time the family of the Danites was looking for their own land to live in. For no land had been given to them yet among the families of Israel.

2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

So the people of Dan sent five men from all those in their family. They were men with strength of heart, from Zorah and Eshtaol, sent to look over the land. The people of Dan said to them, “Go and look over the land.” And the men came to the house of Micah in the hill country of Ephraim. They stayed there.

3 К огато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

When they were near the house of Micah, they heard the voice of the young man, the Levite. They knew who he was, and said to him, “Who brought you here? What are you doing in this place? What do you have here?”

4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

The Levite said to them, “This is what Micah has done for me. He has hired me. I have become his religious leader.”

5 Т е му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

They said to him, “We beg you to ask God if all will go well for us as we travel.”

6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа.

The religious leader said to them, “Go in peace. The way you are going is pleasing to the Lord.”

7 Т огава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

Then the five men left and came to Laish. They saw how the people lived there, quiet and feeling safe, like the Sidonians. There was no ruler in the land who would put them to shame for anything. They were far from the Sidonians and had nothing to do with anyone.

8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

The five men returned to their brothers at Zorah and Eshtaol. Their brothers said to them, “What do you have to say?”

9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме - земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

They answered, “Get ready. Let us go up against them. For we have seen their land and it is very good. Will you sit and do nothing? Do not wait. Go into the land and take it.

10 К ато стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

When you go in, you will come to people who feel very safe. They have much land, but God has given it to you. It will be a place where you will have all you need on earth.”

11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

Then 600 men from the family of Dan, from Zorah and Eshtaol, went out ready for war.

12 П о пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

They went to Kiriath-jearim in Judah and set up their tents. They called that place Mahaneh-dan to this day. It is west of Kiriath-jearim.

13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

They went from there to the hill country of Ephraim and came to the house of Micah.

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

Then the five men who had gone to look over the country of Laish said to their brothers, “Do you know that in these houses there are gods, a holy vest, and objects made to look like gods? So think about what you should do.”

15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

They turned there and came to the house of the young man, the Levite, at the home of Micah. They asked him how he was getting along.

16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

The 600 men of the sons of Dan who were ready for war were standing by the gate.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

The five men who had gone to look over the land went in the house. They took the objects made to look like gods, the holy vest and the other gods. The religious leader stood by the gate with the 600 men who were ready for war.

18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

When the men went into Micah’s house and took the objects made to look like gods, the holy vest and the other gods, the religious leader said to them, “What are you doing?”

19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израел?

They said to him, “Be quiet. Put your hand over your mouth and come with us. Be a father and a religious leader to us. Is it better for you to be a religious leader to the house of one man, or to a family in Israel?”

20 Т огава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

The religious leader felt glad in his heart. He took the holy vest, the house gods and objects made to look like gods. And he went among the people.

21 Т е се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

Then they turned and left. They put the little ones, the animals and their riches in front of them.

22 К огато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

They had gone a long way from the house of Micah. And the men who were in the houses near Micah’s house gathered together and went after them. When they came to the sons of Dan,

23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

they called out to them. The sons of Dan turned around and said to Micah, “What is wrong with you? Why have you gathered together?”

24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

Micah said, “You have taken away my gods which I made. And you go away with the religious leader. What do I have left? How can you say to me, ‘What is wrong with you?’”

25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

The sons of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us. Or angry men will kill you and those of your house.”

26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

Then the sons of Dan went on their way. Micah saw that they were too strong for him. So he returned to his house.

27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

The men of Dan took what Micah had made and the religious leader who had belonged to him. They came to Laish, to people who were quiet and felt safe. And they killed them with the sword. They burned the city with fire.

28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

There was no one to take them away from their trouble, because it was far from Sidon and they had nothing to do with anyone. It was in the valley near Beth-rehob. The sons of Dan built the city again, and lived in it.

29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израел; а преди това името на града беше Лаис.

They called the name of the city Dan, after the name of Dan their father who was born in Israel. The name of the city had been Laish before.

30 Т огава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята беше превзета.

The people of Dan set up for themselves the object made to look like a god. And Jonathan, the son of Gershom, the son of Manasseh, and his sons were religious leaders to the family of Dan until the day their land was taken.

31 Т ака те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

They set up the false god that Micah had made, while the house of God was at Shiloh.