1 И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

When Saul returned from following the Philistines, he was told, “See, David is in the desert of Engedi.”

2 Т огава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израел и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Then Saul took 3, 000 chosen men from all Israel, and went to find David and his men in front of the Rocks of the Wild Goats.

3 Т ой стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

He came to the places where the sheep were kept on the way. There was a cave there, and Saul went in to get rid of his body waste. Now David and his men were sitting farther back in the cave.

4 И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

David’s men said to David, “See, this is the day the Lord told you, ‘See, I am about to give the one who hates you into your hand. You will do to him what you think is best.’” Then David got up and cut off a piece of Saul’s clothing in secret.

5 А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

After this, David felt guilty in his heart because he had cut off a piece of Saul’s clothing.

6 Т огава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

So he said to his men, “May the Lord not let me put out my hand against my leader, for he is the Lord’s chosen one.”

7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

David stopped his men with these words. He did not let them go against Saul. So Saul stood up and left the cave, and went on his way.

8 П осле Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

After this David got up and went out of the cave and called to Saul, saying, “My lord the king!” When Saul looked behind him, David put his face to the ground, showing much respect.

9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

David said to Saul, “Why do you listen to the words of men who say, ‘David wants to hurt you’?

10 Е то, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

See, your eyes have seen how the Lord gave you to me today in the cave. Some told me to kill you, but I had pity on you. I said, ‘I will not put out my hand against my leader, for he is the Lord’s chosen one.’

11 В иж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

Now, my father, see the piece of your clothing in my hand. I cut off the piece of your clothing but did not kill you. So know and understand that I have no desire to do wrong to you. I have not sinned against you, yet you come wanting to kill me.

12 Г оспод нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

May the Lord judge between you and me. May He punish you for your action against me. But my hand will not be against you.

13 К акто казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

As the men of long ago said in their wisdom, ‘Out of the sinful comes sin,’ but my hand will not be against you.

14 С лед кого е излязъл Израелевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

After whom has the king come out? After whom are you running? After a dead dog? After a little bug?

15 И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

May the Lord be the One to judge between you and me. May He see and help me, and save me from you.”

16 С лед като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

When David had finished speaking to Saul, Saul said, “Is this your voice, my son David?” Then Saul gave a loud cry.

17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

He said to David, “You are more right and good than I. For you have brought good to me, while I have done wrong to you.

18 Т и показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

You have said today that you have done good to me. The Lord gave me to you and you did not kill me.

19 П онеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

If a man finds the one who hates him, will he let him go away safe? May the Lord bring good to you for what you have done for me this day.

20 С ега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израелевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

Now I know that you will be king for sure. The nation of Israel will be made strong under your power.

21 И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

So promise to me by the Lord that you will not destroy my children after me. Promise that you will not destroy my name from my father’s family.”

22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.

David gave Saul his promise, and Saul went home. But David and his men went up to the safe place.