1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now Jacob learned that there was grain in Egypt. He said to his sons, “Why are you looking at one another?”

2 К аза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

And he said, “I have heard that there is grain in Egypt. Go there and buy some for us, so we may live and not die.”

3 Т огава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

So ten of Joseph’s brothers went to buy grain in Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

But Jacob did not send Joseph’s brother Benjamin with his brothers. For he said, “I am afraid that something will happen to him.” Joseph’s Brothers Bow before Him

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

So the sons of Israel joined those who were coming to buy grain for there was no food in Canaan.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

Joseph was the ruler of the land. He was the one who sold grain to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and bowed to the ground in front of him.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

When Joseph saw his brothers, he knew who they were. But he acted like a stranger and spoke sharp words to them. He said, “Where have you come from?” They answered, “From the land of Canaan, to buy food.”

8 ( А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

Joseph knew his brothers but they did not know him.

9 Т огава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

Joseph remembered the dreams he had had about them. He said to them, “You are spies. You have come to find the weak places in our land.”

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

They said to him, “No, my lord. Your servants have come to buy food.

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

We are all sons of one man. We do not lie. Your servants are not working against you in secret.”

12 Н о той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

He said to them, “No! You have come to find the weak places in our land!”

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

But they said, “Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan. The youngest is now with our father. And one is no more.”

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

But Joseph said to them, “It is as I said. You are spies.

15 Е то как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

You will be put to a test. By the life of Pharaoh, you will not leave this place unless your youngest brother comes here.

16 П ратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you to bring your brother, and the rest of you will be kept in prison. Your words will be put to a test to see if you are telling the truth. Or else, by the life of Pharaoh, you are spies for sure.”

17 И ги постави под стража за три дни.

He put them all together in prison for three days.

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

Then Joseph said to them on the third day, “Do this and live, for I fear God.

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

If you are men who do not lie, let one of your brothers stay here in prison for all of you. But you others go and carry grain for your hungry families.

20 п ък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

Then bring your youngest brother to me, so your words will be proven true. And you will live.” So they did what he said.

21 Т е си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

They said to one another, “For sure we are guilty for what we did to our brother. We saw the suffering of his soul while he begged us. But we would not listen. So this trouble has come to us.”

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

Reuben answered them, “Did I not tell you, ‘Do not sin against the boy?’ But you would not listen. Now we must pay for his blood.”

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

They did not know that Joseph understood them. For there was a man between them to tell the meaning of each other’s language.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

Joseph went away from them and cried. Then he returned to speak with them. And he took Simeon from them and put chains on him in front of his brothers. Joseph’s Brothers Return to Canaan

25 Т огава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

Then Joseph had their bags filled with grain. He had each man’s money returned to his bag, to buy what was needed as they traveled. So this was done for them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

Then they loaded their donkeys with their grain, and left.

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

When one of them opened his bag to give his donkey food at the place where they were staying the night, he saw his money. It was there at the top of his bag.

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

He said to his brothers, “My money has been returned! It is inside my bag!” Then their hearts became full of fear. They turned to each other, shaking in fear, saying, “What is this that God has done to us?”

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

When they came to their father Jacob in the land of Canaan, they told him all that had happened to them. They said,

30 К азаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

“The man who is ruler of the land spoke sharp words to us. He thought that we had gone there to find the weak places in the country.

31 Н о ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

But we said to him, ‘We do not lie. We are not working against you in secret.

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers, the sons of our father. One is no more. And the youngest is now with our father in the land of Canaan.’

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

Then the man who is ruler of the land said to us, ‘I will know that you are telling the truth by this test. Leave one of your brothers with me. Take grain for your hungry families and go.

34 п ък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

But bring your youngest brother to me, so I will know you are not spies, but honest men telling the truth. Then I will return your brother to you. And then you may trade in the land.’”

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

When they took the grain out of their bags, they found that every man’s money was in his bag. And when they and their father saw the money, they were afraid.

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

Their father Jacob said to them, “You have taken my children from me! Joseph is no more. Simeon is no more. And now you would take Benjamin! All this has come upon me!”

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

Then Reuben told his father, “You may kill my two sons if I do not return him to you. Put him in my care, and I will return him to you.”

38 Я ков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

But Jacob said, “My son will not go with you. For his brother is dead, and only he is left. If something were to happen to him during your traveling, you would bring my white hair down to the grave in sorrow.”