1 ( По слав. 82.) Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

O God, do not keep quiet. Do not be quiet, O God, and do not hold Your peace.

2 з ащото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава.

For, look, those who hate You are making much noise. Those who fight against You have honored themselves.

3 К оварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои.

They make bad plans against Your people. They plan against those You care for.

4 К азаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел.

They say, “Come, let us destroy them as a nation. Let the name of Israel be remembered no longer.”

5 З ащото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -

For they plan together with one mind. They make an agreement against You:

6 ш атрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните,

The tents of Edom and the Ishmaelites; Moab and the Hagarites;

7 Г евал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители;

Gebal, and Ammon, and Amalek; Philistia with those who live in Tyre;

8 о ще и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

Assyria has joined them also. They help the children of Lot.

9 С торѝ им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон,

Do to them as You did to Midian, and to Sisera and Jabin at the river of Kishon.

10 к оито загинаха в Ендор, като станаха тор на земята.

They were destroyed at Endor. They were spread over the field.

11 Н аправѝ благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман,

Make their respected men like Oreb and Zeeb. Make their princes like Zebah and Zalmunna,

12 к оито казаха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

who said, “Let us take for ourselves the fields of God.”

13 Б оже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра.

O my God, make them like dust turning in the wind, like parts of the grass that have no worth and are blown away.

14 К акто огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите,

As the fire that burns up the trees and spreads over the mountains,

15 т ака ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си.

so go behind them with Your storm. Make them afraid with Your storm.

16 П окрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи.

Fill their faces with shame, so they will look to Your name, O Lord.

17 Н ека се посрамят и ужасят завинаги. Да! Нека се смутят и погинат,

Let them be ashamed and afraid forever. Let them be put to shame and lost.

18 з а да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.

Then they may know that You alone, Whose name is the Lord, are the Most High over all the earth.