1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered,

2 С лушайте внимателно говоренето ми и с това ме утешавайте.

“Be careful to listen to my words. Let this be the comfort you give me.

3 П отърпете ме и аз ще говоря; а след като изговоря, присмивайте се.

Listen to me while I speak. Then after I have spoken, you may keep on making fun of me.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да не се утесни духът ми?

As for me, am I complaining against man? Why should my spirit not be troubled?

5 П огледнете към мен и се почудете, и сложете ръка на устата си.

Look at me, and be surprised; and put your hand over your mouth.

6 С амо да си наумя тези въпроси, се ужасявам и трепет обзема снагата ми.

When I think, I am troubled; and fear takes hold of my body.

7 З ащо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?

Why do the sinful live, become old, and become very powerful?

8 Д ецата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им и внуците им - пред очите им.

They watch their children’s children become strong in front of their eyes.

9 Д омовете им са свободни от страх; и Божията тояга не е върху тях.

Their houses are safe from fear. And the punishment of God does not come upon them.

10 Г оведата им се гонят, и не напразно; телицата им се тели и не помята.

Their bull mates without trouble. Their cow gives birth to live calves.

11 П ускат децата си като овце; и децата им скачат.

They send out their little ones like a flock, and their children jump around.

12 П еят под музиката на тъпанчето и арфата и се веселят при звука на свирката.

They sing to the timbrel and the harp. They show their joy at the sound of the horn.

13 П рекарват дните си в благополучие; и в една минута слизат в гроба.

They spend their days with much more than they need. And all at once they go down to the place of the dead.

14 В се пак казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.

They say to God, ‘Leave us alone! We do not want to know Your ways.

15 К акво е Всемогъщият, за да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

Who is the All-powerful, that we should serve Him? What would we have more than we have if we prayed to Him?’

16 Е то, щастието им не е в тяхната ръка; далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

See, their well-being is not in their own hands. The wisdom of the sinful is far from me.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите и идва бедствието им върху тях! Бог им разпределя страдания в гнева Си.

“How many times is the lamp of the sinful put out, that their trouble comes upon them? How often does God send trouble to them in His anger?

18 Т е са като плява пред вятъра и като прах от плява, който вихрушката отвява.

Are they like straw blown by the wind? Are they like straw that the storm carries away?

19 К азвате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за децата им. По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усещат;

You say, ‘God stores up a man’s punishment for his sons.’ Let God punish him so that he may know it.

20 с обствените им очи нека видят гибелта им и самите те нека пият от гнева на Всемогъщия.

Let his own eyes see himself being destroyed. Let him drink the anger of the All-powerful.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, когато се свърши числото на месеците му?

For what does he care for his house and family after he is dead, when the number of his months is over?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, тъй като Той съди високите?

Can anyone teach God anything, when He judges those on high?

23 Е дин умира в пълно благополучие, като е във всичко охолен и спокоен;

One man dies while still very strong, having everything he needs and time to enjoy it.

24 р ебрата му са покрити с тлъстина и костите му са напоени с мозък.

His body has good food and his bones are strong.

25 А друг умира в душевна горест, като никога не е ял с весело сърце.

Another dies with bitter feelings in his soul, never having enjoyed anything good.

26 З аедно лежат в пръстта и червеи ги покриват.

Together they lie down in the dust, and worms cover them.

27 Е то, зная мислите ви и хитруванията ви за съсипването ми.

“See, I know your thoughts and your plans to wrong me.

28 З ащото казвате: Къде е къщата на княза? И къде е шатърът, където живееха нечестивите?

For you say, ‘Where is the house of the leader? Where are the tents where the sinful men live?’

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери -

Have you not asked those who travel this way? Do you listen to what they say?

30 ч е нечестивият се пази за ден на погибел и че в ден на гняв ще бъде откаран?

For the sinful are kept for the day of trouble. They will be brought out on the day of anger.

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

Who will talk to him about his way to his face? And who will punish him for what he has done?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба и ще пази над гробницата си.

When he is carried to the grave, men will keep watch over his grave.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; и всеки човек ще отиде след него, както безбройни са отишли преди него.

The earth of the valley will be sweet to him. All men will follow after him, and those who go before him are too many to number.

34 И така, как ми давате празни утешения, тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

How then can you comfort me with foolish words? Your answers are full of lies.”