1 К ак почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.

How dark the gold has become! How the pure gold has changed! The stones from the house of God are poured out at the corner of every street.

2 Д рагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

The sons of Zion are worth their weight in fine gold. But they are thought of as clay pots, the work of a pot-maker’s hands!

3 Д аже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

Even wild dogs give their breast to feed their young, but my people show no pity. They are like ostriches in the desert.

4 з ащото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

The baby’s tongue sticks to the roof of its mouth because of thirst. The children beg for bread, but no one gives it to them.

5 О нези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището.

Those who ate fine foods are dying in the streets. Those who were brought up dressed in purple now lie in ashes.

6 З ащото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

For the sin of the daughter of my people is worse than the sin of Sodom, which was destroyed all at once without a hand turned to help her.

7 Б лагородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им - по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

Her religious leaders were more pure than snow. They were more white than milk. Their bodies were more red than coral. They were more beautiful than sapphire.

8 а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

Now they look more black than dark ashes. No one knows who they are in the streets. Their skin has dried up on their bones. It has become as dry as wood.

9 П о-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

Those who are killed with the sword are better off than those killed with hunger. For they waste away, suffering because they have no fruits of the field.

10 Р ъцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

Women who had shown loving-kindness have boiled their own children for food, because my people are destroyed.

11 Г оспод извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му.

The Lord has acted in His anger. He has poured out His burning anger, and has set a fire in Zion which has burned it to the ground.

12 З емните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

The kings of the earth and all the people of the world did not believe that those who hated them could come into the gates of Jerusalem.

13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

This was because of the sins of her men who spoke in God’s name, and the sins of her religious leaders, who killed those within her who were right and good.

14 Т е се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

They walked as blind men through the streets. They were made unclean with blood so that no one could touch their clothing.

15 О тстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас.

People cried to them, “Go away! You are unclean! Leave! Go away! Do not touch!” So they ran away and traveled from place to place. Men among the nations said, “They must not stay with us any longer.”

16 Г невът на Господа ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

The Lord Himself has sent them everywhere. He will not care about them any more. They did not honor the religious leaders or favor the leaders of the people.

17 И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

Our eyes have become weak in looking for help that did not come. In our watching we have waited for a nation that was not able to save us.

18 П ричакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

They kept following after our steps so that we could not walk in our streets. Our end came near. Our days were finished, for our end had come.

19 О нези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

Those who came after us were faster than the eagles of the sky. They came after us on the mountains. They hid and waited for us in the desert.

20 П омазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

The Lord’s chosen one, our very breath, was caught in their traps. We had said about him, “Under his shadow we will live among the nations.”

21 Р адвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

Be filled with joy and be glad, O people of Edom, who live in the land of Uz. But the cup will be passed to you also. You will become drunk and your shame will be seen.

22 С върши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.

The punishment of your sin is completed, O people of Zion. The Lord will not keep you away any longer. But He will punish your sin, Edom. He will let your sins be seen!