1 И видях в десницата на Седящия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.

I saw a book in the right hand of the One Who sat on the a throne. It had writing on the inside and on the back side. It was locked with seven locks.

2 В идях също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?

I saw a powerful angel calling with a loud voice, “Who is able to open the book and to break its locks?”

3 И никой - нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.

No one in heaven or on the earth or under the earth was able to open the book or to look in it.

4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.

Then I began to cry with loud cries. I cried because no one was good enough to open the book or to look in it.

5 Н о един от старейшините ми каза: "Недей да плачеш: ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата."

One of the leaders said to me, “Stop crying. See! The Lion from the family group of Judah has power and has won. He can open the book and break its seven locks. He is of the family of David.”

6 И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агнец, като заклан, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя.

I saw a Lamb standing in front of the twenty-four leaders. He was before the throne and in front of the four living beings. He looked as if He had been killed. He had seven horns and seven eyes. These are the seven Spirits of God. They have been sent out into all the world.

7 И той дойде и взе книгата от десницата на Седящия на престола.

The Lamb came and took the book from the right hand of the One Who sat on the throne.

8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.

When the Lamb had taken the book, the four living beings and the twenty-four leaders got down before Him. Each one had a harp. They all had pots made of gold, full of special perfume, which are the prayers of the people who belong to God.

9 Т е пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе,

They sang a new song, saying, “It is right for You to take the book and break its locks. It is because You were killed. Your blood has bought men for God from every family and from every language and from every kind of people and from every nation.

10 и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята.

You have made them to be a holy nation of religious leaders to work for our God. They will be the leaders on the earth.”

11 Т огава видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества, и старейшините (и броят им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди);

I looked again. I heard the voices of many thousands of angels. They stood around the throne and around the four living beings and the leaders.

12 и казваха с висок глас: Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

They said with a loud voice, “The Lamb Who was killed has the right to receive power and riches and wisdom and strength and honor and shining-greatness and thanks.”

13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.

Then I heard every living thing in heaven and on the earth and under the earth and in the sea and all that are in them. They were saying, “Thanks and honor and shining-greatness and all power are to the One Who sits on the throne and to the Lamb forever.”

14 А четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха.

The four living beings kept saying, “Let it be so!” And the twenty-four leaders fell down and worshiped.