1 С лед тези събития, при царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра, син на Сарайя, син на Азария, син на Хелкия,

Now after this, during the rule of King Artaxerxes of Persia, Ezra went up from Babylon. Ezra was the son of Seraiah, son of Azariah, son of Hilkiah,

2 с ин на Селум, син на Садок, син на Ахитов,

son of Shallum, son of Zadok, son of Ahitub,

3 с ин на Амария, син на Азария, син на Мерайот,

son of Amariah, son of Azariah, son of Meraioth,

4 с ин на Зария, син на Озия, син на Вукия,

son of Zerahiah, son of Uzzi, son of Bukki,

5 с ин на Ависуя, син на Финеес, син на Елеазар, син на първосвещеника Аарон.

son of Abishua, son of Phinehas, son of Eleazar, son of Aaron the head religious leader.

6 Т ози Ездра излезе от Вавилон; и беше книжник, вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израелевият Бог, беше дал; и царят му даде всичко, което поиска, понеже ръката на Господа, Неговия Бог, беше над него за добро.

This Ezra went up from Babylon. He was a writer who knew well the Law of Moses which the Lord God of Israel had given. The king gave him everything he asked for, because the Lord his God was good to him.

7 С ъщо и някои от израелтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите излязоха в Йерусалим в седмата година на цар Артаксеркс.

Some of the sons of Israel and some of the religious leaders, the Levites, the singers, the gate-keepers and the servants of the house of God went up to Jerusalem in the seventh year of King Artaxerxes.

8 Е здра стигна в Йерусалим в петия месец от седмата година на царя.

Ezra came to Jerusalem in the fifth month in the seventh year of the king.

9 З ащото на първия ден от първия месец той тръгна от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Йерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

He left Babylon on the first day of the first month, and came to Jerusalem on the first day of the fifth month, because the good hand of his God was upon him.

10 З ащото Ездра беше утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израел наредби и закони. Указ на Артаксеркс за мисията на Ездра

For Ezra had set his heart to learn the Law of the Lord, to live by it, and to teach His Laws in Israel.

11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, вещ в думите на Господните заповеди и в наредбите Му към Израел:

This is what was written in the letter which King Artaxerxes gave to Ezra the religious leader, the writer, who had much learning in the Laws of the Lord and His Laws for Israel:

12 А ртаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника, вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.

“Artaxerxes, king of kings, to Ezra the religious leader, the writer who knows the Law of the God of heaven: Peace. And now

13 И здавам указ, така че всички, които са от Израелевия народ и от свещениците, и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Йерусалим, да отидат с тебе.

I let it be known that if there are any people of Israel, religious leaders or Levites in my nation who are willing to go to Jerusalem, they may go with you.

14 Т ъй като си изпратен от царя и от седемте му съветника да изпиташ за Юдея и Йерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

For you are sent by the king and his seven men of wisdom to see if the Law of your God which is in your hand is being obeyed in Judah and Jerusalem.

15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израелевия Бог, Чието обиталище е в Йерусалим,

Take the silver and gold which the king and his men of wisdom have given because they wanted to give to the God of Israel, Whose house is in Jerusalem.

16 к акто и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на народа и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Йерусалим,

Take this with all the silver and gold you will find in the whole land of Babylon. And take the gifts of the people and of the religious leaders, who have given because they have wanted to for the house of their God in Jerusalem.

17 з атова купи веднага с тези пари телета, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и ги принеси върху жертвеника на дома на вашия Бог, Който е в Йерусалим.

With this money, buy bulls, rams, and lambs, with their grain gifts and their drink gifts. And give them on the altar of the house of your God in Jerusalem.

18 И каквото се види угодно на теб и на братята ти да направите с останалото сребро и злато, направете според волята на вашия Бог.

Whatever you and your brothers think is best to do with the rest of the silver and gold, you may do, if it is the will of your God.

19 А съдовете, които са ти дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред йерусалимския Бог.

Also take to the God of Jerusalem all the objects given to you for the work of the house of your God.

20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

Whatever else is needed for the house of your God, you may take it from the king’s store-house.

21 А з, цар Артаксеркс, издавам указ до всички ковчежници, които са отвъд реката, всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът, вещ в закона на небесния Бог, да бъде дадено веднага,

I, King Artaxerxes, here make this known to all those who take care of the money in the lands on the other side of the River. You should be ready and willing to give Ezra, the religious leader and writer who knows the Law of the God of heaven, whatever he needs.

22 д о сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто бати вино, до сто бати дървено масло и неопределено количество сол.

Give silver weighing up to as much as 100 men, and as much as 1, 000 baskets of grain, 1, 100 jars of wine, 1, 100 jars of oil, and as much salt as is needed.

23 К аквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

Whatever is wanted by the God of heaven, let it be done in full for the house of the God of heaven. Or else He might be angry with the nation of the king and his sons.

24 П ри това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божий дом, че на никого от тях няма да бъде законно да се наложи данък, мито или пътна повинност.

We also let you know that it is not allowed to take any taxes from any of the religious leaders, Levites, singers, door-keepers, or servants of this house of God.

25 И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, поставѝ управници и съдии, които да съдят целия народ, който се намира отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

And you, Ezra, use the wisdom of your God which is in your hand to choose leaders and judges. They are to judge all the people in the land on the other side of the River, all those who know the Laws of your God. You may teach anyone who does not know them.

26 А против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот или за затвор.

Whoever will not obey the Law of your God and the law of the king, let his punishment be hard. Put him to death, or send him out of the land, or take what he has, or put him in prison.” Ezra Gives Praise to God

27 Б лагословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е вложил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, който е в Йерусалим,

Honor and thanks be to the Lord, the God of our fathers, Who has put such a thing as this in the king’s heart, to make the house of the Lord in Jerusalem beautiful.

28 и е направил да намеря милост пред царя и съветниците му, и пред всички силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа, моя Бог, беше над мене за добро, аз се ободрих и събрах от Израел някои по-видни хора, за да излязат заедно с мен.

He has shown loving-kindness to me in front of the king and his wise men, and in front of all the king’s powerful leaders. I was given strength, because the hand of the Lord my God was upon me. And I gathered leaders from Israel to go up with me.