1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. И понеже не бях изглеждал по-рано посърнал пред него,

In the month Nisan, in the twentieth year of King Artaxerxes, wine was in front of him. And I took up the wine and gave it to the king. Now I had not been sad in front of him before.

2 з атова царят ми каза: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

So the king said to me, “Why is your face so sad when you are not sick? It must be that you are sad in your heart.” Then I was very much afraid.

3 И казах на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън.

I said to the king, “Let the king live forever. Why should my face not be sad when the city, the place of my fathers’ graves, lies waste and its gates destroyed by fire?”

4 Т огава царят ме попита: Какво е твоето прошение? И се помолих на небесния Бог;

Then the king said to me, “What are you asking for?” So I prayed to the God of heaven.

5 п осле казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

And I said to the king, “If it pleases the king, and if your servant has found favor in your eyes, send me to Judah, to the city of my fathers’ graves. Let me build it again.”

6 Ц арят пак ми каза (като седеше при него и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И на царя беше угодно да ме изпрати, като му определих срок.

The king said to me, with the queen sitting beside him, “How long will you be gone, and when will you return?” So it pleased the king to send me, and I set him a time.

7 К азах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея,

And I said to the king, “If it please the king, let letters be given to me for the leaders of the lands on the other side of the River, that they may allow me to pass through until I come to Judah.

8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.

Send a letter with me for Asaph, the keeper of the king’s trees, that he may give me cut trees. These will be for making heavy wood pieces for the gates of the strong place by the house of God, and for the city wall, and for the house where I will stay.” And the king gave me what I asked for, because the good hand of my God was upon me.

9 И така, дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох царските писма. (А царят беше пратил с мене военачалници и конници.)

Then I came to the leaders of the lands on the other side of the River and gave them the letters. Now the king had sent army captains and horsemen with me.

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, се оскърбиха твърде много затова, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израелтяните.

When Sanballat the Horonite and Tobiah the Ammonite workman heard about it, they were not pleased that someone had come to make things go well for the sons of Israel.

11 Т ака дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни.

I came to Jerusalem and was there for three days.

12 Т огава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех.

Then I got up in the night, I and a few men with me. I did not tell anyone what my God was putting into my mind to do for Jerusalem. There was no animal with me except the one I was sitting on.

13 И злязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън.

I went out at night by the Valley Gate to the Dragon’s Well and to the Waste Gate. I looked at the walls of Jerusalem which were broken down and its gates which were destroyed by fire.

14 П осле минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех.

Then I went on to the Well Gate and the King’s Pool, but there was no place for the animal I was on to pass.

15 Т огава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах.

So I went up in the night by the valley and looked at the wall. Then I went in through the Valley Gate again and returned.

16 А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата.

The leaders did not know where I had gone or what I had done. And I had not yet told the Jews, the religious leaders, the rulers, the leaders, or the rest who did the work.

17 Т огава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.

Then I said to them, “You see the problem we have. Jerusalem lies waste and its gates are destroyed by fire. Come, let us build the wall of Jerusalem again, that we may no longer be put to shame.”

18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен, още и за думите, които царят ми беше казал. И те отговориха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

I told them how the hand of my God had brought good to me, and the words that the king had spoken to me. Then they said, “Let us get up and build.” So they put their hands to the good work.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?

But when Sanballat the Horonite, Tobiah the Ammonite servant, and Geshem the Arab heard about it, they made fun of us and hated us. They said, “What is this thing you are doing? Are you turning against the king?”

20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспяваме; затова ние, служителите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.

I answered them, “The God of heaven will make it go well for us. So we His servants will get up and build. But you have no share or right or anything to be remembered in Jerusalem.”