1 ( По слав. 13.) За първия певец. Давидов псалом. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.

The fool has said in his heart, “There is no God.” They are sinful and their actions are sinful. There is no one who does good.

2 Г оспод надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

The Lord has looked down from heaven on the sons of men, to see if there are any who understand and look for God.

3 В сички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

They have all turned aside. Together they have become bad. There is no one who does good, not even one.

4 Б ез разум ли са всички, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Господа?

Will those who sin never learn? They eat up my people like they eat bread. They do not call on the Lord.

5 Т огава ги нападна голям страх; защото Бог е в поколението на праведните.

There they are in much fear. For God is with the people of this day who do what is right and good.

6 О суетихте намеренията на бедния; Господ обаче му е прибежище.

You would put to shame the planning of the poor. But the Lord keeps him safe.

7 Д ано дойде от Сион избавление на Израел! Когато Господ върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

O, that it would come out of Zion that Israel would be saved! When the Lord returns His people to their land, Jacob will be full of joy and Israel will be glad.