1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

“Is not man made to work on earth? Are not his days like the days of a man paid to work?

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

Like a servant who desires to be out of the sun, and like a working man who waits for his pay,

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

I am given months of pain and nights of suffering for no reason.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

When I lie down I say, ‘When will I get up?’ But the night is long, and I am always turning from side to side until morning.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

My flesh is covered with worms and dirt. My skin becomes hard and breaks open.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

My days are faster than a cloth-maker’s tool, and come to their end without hope.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

“Remember that my life is only a breath. My eye will not again see good.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

The eye of him who sees me will see me no more. Your eyes will be on me, but I will be gone.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

When a cloud goes away, it is gone. And he who goes down to the place of the dead does not come back.

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

He will not return to his house, and his place will not know him any more.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

“So I will not keep my mouth shut. I will speak in the suffering of my spirit. I will complain because my soul is bitter.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

Am I the sea, or a large sea animal, that You put someone to watch me?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

When I say, ‘My bed will comfort me, and there I will find rest from my complaining,’

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

then You send dreams to me which fill me with fear.

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

So a quick death by having my breath stopped would be better to me than my pains.

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

I hate my life. I will not live forever. Leave me alone, for my days are only a breath.

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

What is man, that You make so much of him? Why do You care about him,

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

that You look at him every morning, and test him all the time?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

How long will it be until You look away from me? Will You not let me alone until I swallow my spit?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

Have I sinned? What have I done to You, O watcher of men? Why have you made me something to shoot at, so that I am a problem to myself?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Why then do You not forgive my wrong-doing and take away my sin? For now I will lie down in the dust. You will look for me, but I will not be.”