1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

«Non compie forse un duro lavoro l'uomo sulla terra, e i suoi giorni non sono come i giorni di un bracciante?

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

Come lo schiavo sospira l'ombra e come il bracciante aspetta il suo salario,

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

cosí a me sono toccati in sorte mesi di calamità e mi sono state assegnate notti di dolore.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

Appena mi corico, dico: "quando mi alzerò?" Ma la notte si prolunga e sono continuamente agitato fino all'alba.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

La mia carne è coperta di vermi e di vermi e di zolle di terra, la mia pelle si screpola ed è ripugnante.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

I mie giorni sono più veloci di una spola da tessitore e si consumano senza speranza.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Ricordati che la mia vita è un soffio il mio occhio non vedrà piú il bene.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

L'occhio di chi mi vede non mi scorgerà piú; i tuoi occhi saranno su di me ma io non sarò piú.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

Come una nuvola svanisce e si dilegua, cosí chi scende nello Sceol, non risale piú;

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

non tornerà piú nella sua casa, e la sua dimora non lo riconoscerà piú

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

Perciò non terrò chiusa la bocca parlerò nell'angoscia del mio spirito, mi lamenterò nell'amarezza della mia anima.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

Sono io forse il mare o un mostro marino che tu mi faccia sorvegliare da una guardia?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Quando dico: il mio letto mi darà sollievo, il mio giaciglio allevierà il mio dolore

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

tu mi spaventi con sogni e mi atterrisci con visioni;

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

Cosí l'anima mia preferisce soffoca e morire piuttosto che questa vita.

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

Mi disfaccio; non vivrò per sempre lasciami stare, i giorni miei non sono che un soffio.

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

Che cosa è l'uomo perché tu lo renda grande e presti a lui attenzione,

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

e lo visiti ogni mattina mettendolo alla prova ad ogni istante?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

Quando distoglierai il tuo sguardo da me, e mi lascerai inghiottire la mia saliva?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

Se ho peccato, che cosa ti ho fatto, o guardiano degli uomini? Perché mi hai fatto il tuo bersaglio, al punto di essere divenuto un peso a me stesso?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Perché non perdoni le mie trasgressioni e non passi sopra la mia iniquità? Perché presto giacerò nella polvere; tu mi cercherai, ma io non sarò piú».