1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

«Preghiera di Mosè, uomo di Dio.» O Signore, tu sei stato per noi un rifugio di generazione in generazione.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Prima che i monti fossero nati e che tu avessi formato la terra e il mondo, anzi da sempre e per sempre tu sei DIO.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Tu fai ritornare l'uomo in polvere e dici: «Ritornate, o figli degli uomini».

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

Poiché mille anni ai tuoi occhi sono come il giorno di ieri quando è passato, o come una vigilia, nella notte.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Tu li porti via come un'inondazione. Essi sono come un sogno, sono come l'erba che verdeggia la mattina.

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

La mattina essa fiorisce e verdeggia, la sera è falciata e dissecca.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

Poiché siamo consumati dalla tua ira e siamo atterriti dal tuo furore.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Tu metti le nostre colpe davanti a te, i nostri peccati occulti alla luce del tuo volto.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

Poiché tutti i nostri giorni svaniscono nella tua ira; finiamo i nostri anni come un sospiro.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

I giorni dei nostri anni arrivano a settant'anni e per i piú forti a ottanta ma quel che costituisce il loro orgoglio non è che travaglio e vanità, perché passa in fretta e noi ce ne voliamo via.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Chi conosce la forza della tua ira e il tuo furore secondo il timore che ti è dovuto?

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Insegnaci dunque a contare i nostri giorni, per ottenere un cuore savio.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Ritorna, o Eterno! Fino a quando? E abbi pietà dei tuoi servi.

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

Saziaci al mattino con la tua benignità, e noi esulteremo e ci rallegreremo tutti i nostri giorni.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Rallegraci in proporzione ai giorni che ci hai afflitti e in compenso degli anni che abbiamo sofferto calamità.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Sia manifesta la tua opera ai tuoi servi e la tua gloria ai loro figli.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

La grazia del Signore DIO nostro sia su di noi, e rendi stabile per noi l'opera delle nostre mani; sí, rendi stabile l'opera delle nostre mani.