1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

«Al maestro del coro. Per Jeduthun. Salmo di Asaf.» La mia voce si eleva a DIO e grido; la mia voce si eleva a DIO ed egli mi darà ascolto.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

Nel giorno della mia avversità ho cercato il Signore, durante la notte la mia mano è rimasta protesa senza stancarsi e l'anima mia ha rifiutato di essere consolata.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

Mi ricordo di DIO e gemo; mi lamento e il mio spirito viene meno. (Sela)

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

Tu mantieni aperte le mie palpebre; sono cosí turbato che non posso parlare.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

Ripenso ai giorni antichi, agli anni dei tempi passati.

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

Durante la notte mi ritorna alla mente il mio canto, medito nel mio cuore e il mio spirito investiga.

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

Mi rigetterà il Signore per sempre? E non mi gradirà mai piú?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

E la sua benignità cessata per sempre e la sua parola venuta meno per le generazioni future?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

Ha DIO forse dimenticato di aver pietà e ha nell'ira posto fine alle sue compassioni? (Sela)

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

Io ho detto: «Il motivo della mia afflizione è che la destra dell'Altissimo è mutata».

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

Ricorderò le opere dell'Eterno, sì, ricorderò le tue meraviglie dei tempi passati,

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

mediterò su tutte le tue opere e considererò le tue gesta.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

O DIO, la tua via è santa, quale DIO è grande come DIO?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

Tu sei il DIO che compie meraviglie tu hai fatto conoscere la tua forza fra i popoli.

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

Col tuo braccio hai riscattato il tuo popolo, i figli di Giacobbe e di Giuseppe. (Sela)

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

Le acque ti videro, o DIO, le acque ti videro e furono spaventate, anche gli abissi tremarono.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

Le nubi versarono diluvi d'acqua, i cieli tuonarono e le tue saette guizzarono.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

Il fragore del tuo tuono era nel turbine, i lampi illuminarono il mondo e la terra fu scossa e tremò.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

Apristi la tua via in mezzo al mare, il tuo sentiero in mezzo alle grandi acque, e le tue orme non furono riconosciute.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

Tu guidasti il tuo popolo come un gregge per mano di Mosè e di Aaronne.