1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Con mi voz clamé a Dios, A Dios clamé, y él me escuchó.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

Busqué al Señor cuando me vi angustiado; por las noches, sin cesar, a él levanté mis manos; pues mi alma rehusaba ser consolada.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

Me acordé de Dios, y me sentí conmovido; al quejarme, mi ánimo decaía.

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

Dios no me dejaba pegar los ojos; tan quebrantado estaba yo, que no podía hablar.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

Pensaba yo en los días de antaño, en los años de tiempos pasados.

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

Me acordaba de mis cánticos nocturnos, y en mi corazón meditaba, y mi espíritu inquiría:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

«¿Nos abandonará el Señor para siempre? ¿Acaso no volverá a tratarnos con bondad?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

¿Se habrá agotado para siempre su misericordia? ¿Habrá puesto fin para siempre a su promesa?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

¿Se habrá olvidado Dios de tener misericordia? ¿Habrá, en su enojo, puesto un límite a su piedad?»

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

También me dije: «Debo estar enfermo. ¿Cómo puedo pensar que la diestra del Altísimo ha cambiado?

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

Es mejor que haga memoria de las obras del Señor.» Sí, haré memoria de tus maravillas de antaño;

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

meditaré en todas tus obras, y proclamaré todos tus hechos.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

Santo es, oh Dios, tu camino; ¿qué otro dios es tan grande como tú, Dios nuestro?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que hace maravillas; has manifestado entre los pueblos tu poder.

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

Con tu brazo diste libertad a tu pueblo, a los descendientes de Jacob y de José.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

Cuando las aguas te vieron, oh Dios, cuando las aguas te vieron, sintieron temor, y hasta los abismos se estremecieron.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

Las nubes derramaron torrentes de agua, los cielos retumbaron, y atronaron tus rayos;

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

resonó en el torbellino la voz de tu trueno; tus relámpagos iluminaron el mundo, y la tierra tembló y se estremeció.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

Te abriste paso en el mar, y atravesaste las muchas aguas, aunque nadie vio jamás tus pisadas,

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

y por medio de Moisés y de Aarón guiaste a tu pueblo como a un rebaño.