1 А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз.

Noemí tenía, por parte de su marido, un pariente que se llamaba Booz. Era un hombre muy rico, de la familia de Elimelec.

2 И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин ѝ отвърна: Иди, дъще моя.

Un día, Rut le dijo a Noemí: «Por favor, déjame ir al campo, a recoger espigas. Iré detrás de quien bondadosamente me deje recogerlas.» Y Noemí le respondió: «Ve, hija mía.»

3 Р ут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.

Rut fue al campo y recogió espigas siguiendo a los segadores. Y resultó que aquella parte del campo era de Booz, el familiar de Elimelec.

4 И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: Господ да те благослови!

De pronto, Booz llegó de Belén y saludó a los segadores. Les dijo: «Que el Señor esté con ustedes.» Y ellos le respondieron: «Que el Señor te bendiga.»

5 Т огава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?

Luego, Booz le preguntó al mayordomo de sus segadores: «¿De quién es esa joven?»

6 И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя.

Y el mayordomo le respondió: «Es la moabita que volvió con Noemí de los campos de Moab.

7 Д ойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.

Nos pidió que la dejáramos ir tras los segadores y recoger lo que se va dejando entre las gavillas. Y desde esta mañana que entró en el campo, no ha descansado ni siquiera un momento.»

8 Т огава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.

Entonces Booz le dijo a Rut: «Escucha, hija mía; no te vayas de aquí, ni vayas a espigar a otro campo. Quédate aquí, con mis criadas.

9 Н аблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.

Fíjate en qué campo van a segar, y síguelas. Ya he dado órdenes a mis criados de que no te molesten. Cuando tengas sed, ve adonde están las vasijas, y bebe del agua que saquen los criados.»

10 Р ут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка?

Rut se inclinó hasta el suelo en señal de respeto, y le preguntó: «¿Cómo es qué me tratas con tanta bondad e interés, si yo soy una extranjera?»

11 А Вооз ѝ отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала.

Y Booz le respondió: «Ya sé todo lo que has hecho en favor de tu suegra, después de que murió tu marido. Sé también que dejaste a tu padre y a tu madre, y la tierra donde naciste, para venir a un pueblo para ti desconocido.

12 Г оспод да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от Господа, Израелевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

¡Que el Señor te recompense por lo que has hecho! ¡Que el Señor, bajo cuyas alas has buscado refugio, te premie por esta acción tuya!»

13 Т огава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини.

Rut le dijo: «Señor mío, espero ser digna de tu bondad. Tus palabras me infunden consuelo, pues me hablas con el corazón, aun cuando no puedo compararme a una sola de tus criadas.»

14 К огато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз ѝ подаде печена питка. И Рут яде, насити се и ѝ остана от питката.

A la hora de comer, Booz le dijo: «Acércate. Toma un poco de pan, y mójalo en la salsa de vinagre, y come.» Rut se sentó junto a los segadores, y Booz compartió con ella lo que estaba comiendo, y ella comió hasta saciarse, y aun le sobró.

15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!

Luego se levantó para seguir espigando. Mientras tanto, Booz les dijo a sus criados: «Déjenla recoger espigas también de entre las gavillas, y no la incomoden.

16 Д ори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не ѝ забранявайте да го събира.

Y dejen caer algo de los manojos, para que ella lo recoja, y no le digan nada en contra.»

17 И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.

Y así, Rut recogió espigas en el campo hasta el anochecer, y de todo lo que había recogido desgranó como veinte litros de cebada,

18 Т я взе ечемика и влезе в града. Свекърва ѝ видя колко класове беше събрала; Рут извади и ѝ даде храната, която беше останала, след като се беше наситила.

y lo guardó y regresó a la ciudad. Al llegar, sacó también lo que le había sobrado después de comer, y se lo dio a su suegra. Y al ver Noemí todo lo que había recogido.

19 С векърва ѝ каза: Къде събира днес класове? Къде работѝ? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.

Le preguntó: «¿Dónde recogiste espigas hoy? ¿Dónde estuviste trabajando? ¡Bendito sea el que te ha tratado con tanta bondad!» Rut le contó a su suegra que había estado trabajando en el campo de un hombre llamado Booz.

20 Н оемин каза на снаха си: Благословен да бъде от Господа онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.

Entonces Noemí le dijo: «¡Que el Señor lo bendiga! El Señor no nos ha retirado la bondad que mostró hacia nuestros muertos.» Luego añadió: «Ese hombre es pariente nuestro. Es uno de los que pueden rescatarnos.»

21 Р ут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.

Y la moabita Rut contestó: «Ese hombre también me dijo: “Júntate con mis criadas, hasta que se acabe la cosecha.”»

22 Т огава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.

Noemí le dijo a Rut, su nuera: «Es mejor, hija mía, que espigues con sus criadas, y no que te molesten en otro campo.»

23 И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.

Y Rut se quedó espigando con las criadas de Booz, hasta que terminaron de segar el trigo y la cebada. Mientras tanto, siguió viviendo con su suegra.