1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

En ese momento estaban allí algunos que le contaron a Jesús el caso de los galileos cuya sangre Pilato había mezclado con los sacrificios que ellos ofrecían.

2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?

Jesús les dijo: «¿Y creen ustedes que esos galileos eran más pecadores que el resto de los galileos, sólo porque padecieron así?

3 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

¡Pues yo les digo que no! Y si ustedes no se arrepienten, también morirán como ellos.

4 И ли мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?

Y en el caso de los dieciocho, que murieron aplastados al derrumbarse la torre de Siloé, ¿creen ustedes que ellos eran más culpables que el resto de los habitantes de Jerusalén?

5 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня

¡Pues yo les digo que no! Y si ustedes no se arrepienten, también morirán como ellos.» Parábola de la higuera estéril

6 К аза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

También les dijo esta parábola: «Un hombre había plantado una higuera en su viña, y cuando fue a buscar higos en ella no encontró ninguno.

7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?

Entonces le dijo al viñador: “Hace tres años que vengo a buscar higos en esta higuera, y nunca encuentro uno solo. ¡Córtala, para que no se desaproveche también la tierra!”

8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

Pero el viñador le dijo: “Señor, déjala todavía un año más, hasta que yo le afloje la tierra y la abone.

9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.

Si da fruto, qué bueno. Y si no, córtala entonces.”» Jesús sana a una mujer en el día de reposo

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

Un día de reposo, Jesús estaba enseñando en una sinagoga,

11 и , ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

y allí estaba una mujer que hacía ya dieciocho años sufría de un espíritu de enfermedad. Andaba encorvada, y de ninguna manera podía enderezarse.

12 А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.

Cuando Jesús la vio, la llamó y le dijo: «Mujer, quedas libre de tu enfermedad.»

13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.

Y en el mismo instante en que Jesús puso las manos sobre ella, la mujer se enderezó y comenzó a glorificar a Dios.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

Pero el jefe de la sinagoga se enojó porque Jesús la había sanado en el día de reposo, así que le dijo a la gente: «Hay seis días en los que se puede trabajar. Para ser sanados, vengan en esos días; pero no en el día de reposo.»

15 Н о Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?

Entonces el Señor le dijo: «Hipócrita, ¿acaso cualquiera de ustedes no desata su buey, o su asno, del pesebre y lo lleva a beber, aun cuando sea día de reposo?

16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

Y a esta hija de Abrahán, que Satanás había tenido atada durante dieciocho años, ¿no se le habría de liberar, aunque hoy sea día de reposo?»

17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса

Ante estos razonamientos de Jesús, todos sus adversarios quedaron avergonzados, pero todo el pueblo se alegraba de las muchas maravillas que él realizaba. Parábola de la semilla de mostaza

18 Т огава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?

Jesús dijo también: «¿Semejante a qué es el reino de Dios? ¿Con qué lo compararé?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

Pues es semejante al grano de mostaza que alguien toma y siembra en su huerto, y ese grano crece hasta convertirse en un gran árbol, en cuyas ramas ponen su nido las aves del cielo.» Parábola de la levadura

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

Y volvió a decir: «¿Con qué compararé el reino de Dios?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата

Pues es semejante a la levadura que una mujer toma y guarda en tres medidas de harina, hasta que toda la masa fermenta.» La puerta estrecha

22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

En su camino a Jerusalén, Jesús iba enseñando por ciudades y aldeas.

23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

Alguien le preguntó: «Señor, ¿son pocos los que se salvan?» Y él respondió:

24 П одвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

«Hagan todo lo posible para entrar por la puerta angosta, porque yo les digo que muchos tratarán de entrar y no podrán hacerlo.

25 С лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

En cuanto el padre de familia se levante y cierre la puerta, y ustedes desde afuera comiencen a golpear la puerta y a gritar: “¡Señor, Señor; ábrenos!”, él les responderá: “No sé de dónde salieron ustedes.”

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

Entonces ustedes comenzarán a decir: “Hemos comido y bebido en tu compañía, y tú has enseñado en nuestras plazas.”

27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

Pero él les responderá: “No sé de dónde salieron ustedes. ¡Apártense de mí todos ustedes, hacedores de injusticia!”

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

Allí habrá entonces llanto y rechinar de dientes, cuando vean a Abrahán, Isaac y Jacob, y a todos los profetas, en el reino de Dios, mientras que ustedes son expulsados.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

Porque habrá quienes vengan del oriente y del occidente, del norte y del sur, para sentarse a la mesa en el reino de Dios.

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим

Pero habrá algunos últimos que serán primeros, y algunos primeros que serán últimos.» Lamento de Jesús sobre Jerusalén

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

En ese preciso momento llegaron algunos fariseos, y le dijeron: «Vete de aquí, porque Herodes te quiere matar.»

32 И сус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

Jesús les dijo: «Vayan y díganle a ese zorro: “Mira, hoy y mañana voy a expulsar demonios y a sanar enfermos, y al tercer día terminaré mi obra.”

33 О баче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.

Pero es necesario que hoy, mañana, y pasado mañana, siga mi camino, porque no puede ser que un profeta muera fuera de Jerusalén.

34 Й ерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

¡Jerusalén, Jerusalén, que matas a los profetas y apedreas a los que son enviados a ti! ¡Cuántas veces quise juntar a tus hijos, como junta la gallina a sus polluelos debajo de sus alas, y no quisiste!

35 Е то, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.

Pues bien, la casa de ustedes va a quedar desolada; y les digo que ustedes no volverán a verme hasta el día en que digan: “¡Bendito el que viene en el nombre del Señor!”»