1 П салом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.

Señor, ¡cómo han aumentado mis enemigos! Son muchos los que me atacan,

2 М нозина казват за моята душа: Няма за него помощ от Бога. (Села.)

son muchos los que me dicen que tú no vendrás en mi ayuda.

3 Н о Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Този, Който възвисява главата ми.

Pero tú, Señor, me rodeas como un escudo; eres mi orgullo, el que sostiene mi vida.

4 С глас извиках към Господа; и Той ме послуша от святия Си хълм. (Села.)

Con mi voz clamaré a ti, Señor, y tú me responderás desde tu lugar santo.

5 И аз легнах и спах; станах, защото Господ ме поддържа.

Yo me acuesto, y duermo y despierto, porque tú, Señor, me sostienes.

6 Н яма да се убоя от десетки хиляди от народа, които навред са се изправили против мене.

Aun si me rodean legiones de soldados, no tengo nada que temer.

7 С тани, Господи; спаси ме, Боже мой; защото Ти си наранил в челюстта всичките ми неприятели; строшил си зъбите на нечестивите.

Señor y Dios mío, ¡acude a rescatarme! ¡Hiere a todos mis enemigos en la mejilla! ¡Rómpeles los dientes a esos malvados!

8 О т Господа е спасението. Върху Твоя народ нека бъде благословението Ти. (Села.)

A ti, Señor, te corresponde salvar; ¡derrama tus bendiciones sobre tu pueblo!