1 А Йов отговори:

Entonces Job le respondió:

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

«Esto es verdad, y lo sé. ¿Cómo puede el hombre justificarse ante Dios?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

De ninguna manera pretendo contender con él, porque no podría responderle una cosa entre mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

Su corazón es sabio, y grande es su poder; nadie puede desafiarlo y salir bien librado.

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

En su furor, hace polvo las montañas, y nadie sabe quién las hizo añicos.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Hace que la tierra se sacuda, y que sus bases se estremezcan;

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

ordena al sol no salir, y éste no sale; a las estrellas les quita su brillo;

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

extiende los cielos como un manto, y se pasea sobre las olas del mar;

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

él hizo la Osa, las Pléyades y el Orión, y las constelaciones del sur;

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

sus grandes maravillas nadie las puede entender; son tan numerosas que nadie las puede contar.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Si él pasara frente a mí, no lo podría contemplar; no soy capaz de entender su presencia.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Si él arrebata, ¿quién le hará restituir? ¿Quién puede cuestionarlo por lo que hace?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

»Dios no se retracta, si se enoja; ante él se humillan incluso los más soberbios.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

¿Cómo podría yo responderle? ¡No podría hallar las palabras para contradecirle!

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Aun si yo fuera inocente, no me puedo defender; más bien, le rogaría que me tuviera compasión.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Si yo quisiera hablarle, y él me respondiera, me es difícil creer que me hiciera caso.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

Ya me ha enviado una lluvia de quebrantos, y sin razón me ha causado muchas heridas.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

¡Son tantas mis amarguras que ni tiempo tengo de recobrar el aliento!

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

Si hablamos de su poder, él es más poderoso; si hablamos de llevarlo a juicio, ¿quién lo emplazará?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Si me declaro inocente, mi propia boca me condena; si me declaro perfecto, eso me hace culpable.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Aunque sea yo inocente, eso no importa, pues tengo mi vida en poca estima.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

»Pero hay algo más que quiero decir: Dios destruye tanto al bueno como al malo.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Cuando ocurre algún desastre repentino, él parece burlarse de la angustia del inocente.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

Cuando la tierra cae en poder de los malvados, él les cierra los ojos a los jueces. Y si esto no lo hace Dios, ¿entonces quién?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

»Veo que mis días se van con gran rapidez; se van sin que yo haya sabido qué es ser feliz.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

Pasan las horas como naves fugaces, como águilas que raudas caen sobre su presa.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

Si yo dijera: “Voy a olvidar mis lamentos, y a poner una cara alegre para seguir adelante”,

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

aún me perturbarían todos mis dolores, pues nadie cree que sea yo inocente.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

Y como nadie cree en mi inocencia, ¿para qué voy a esforzarme en vano?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

Aunque me lave con jabón, y me restriegue las manos con lejía,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

aun así me arrojarías al muladar, ¡y mis vestidos resultarían repugnantes!

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

Dios no es como yo, un simple hombre a quien yo pueda acusar y llevar a juicio.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

Tampoco hay un juez entre nosotros, ante el cual podamos dirimir nuestro caso.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Nada le impide a Dios castigarme y llenarme de terror.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

¡Cómo quisiera poder hablar sin temor, pero no estoy en condiciones de hacerlo!