1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

¿Acaso no está llamando la sabiduría? ¿Qué, no deja oír su voz la inteligencia?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

Se para en las colinas, junto al camino; se queda esperando en las encrucijadas.

3 п рогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

Deja oír su voz a un lado de las puertas; a la entrada misma de la ciudad exclama:

4 К ъм вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

«A ustedes, los hombres, los llamo; a ustedes, los hombres, dirijo mi voz.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

Muchachos ingenuos, ¡entiendan! Jóvenes necios, ¡recapaciten!

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

¡Óiganme, que lo que voy a decirles son cosas muy justas e importantes.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

De mi boca sólo sale la verdad; mis labios aborrecen la mentira.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

Todas mis palabras son precisas; no hay en ellas dolo ni perversidad.

9 Т е всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

Para los sabios y entendidos, todas ellas son contundentes y razonables.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

Den cabida a mis correcciones, no a la plata; acepten mis conocimientos, no el oro escogido.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

Yo, la sabiduría, valgo más que las piedras preciosas! ¡Ni lo más deseable puede compararse conmigo!

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

»Yo, la sabiduría, convivo con la cordura; en mí se hallan el conocimiento y el consejo.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

El temor del Señor es aborrecer el mal; yo aborrezco la soberbia y la arrogancia, el mal camino y la boca perversa.

14 В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

En mí se hallan el consejo y el buen juicio; yo soy la inteligencia; mío es el poder.

15 Ч рез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

Por mí llegan los reyes al trono y los príncipes imparten justicia.

16 Ч рез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

Por mí gobiernan los jefes y príncipes, y todos los que rigen con justicia.

17 А з обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Yo amo a los que me aman, y dejo que me hallen los que en verdad me buscan.

18 Б огатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

Las riquezas y la honra me acompañan, las verdaderas riquezas y la justicia.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

Mis frutos son mejores que el oro más refinado; mis ganancias sobrepasan a la plata escogida.

20 Х одя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Yo voy por el camino recto; camino por las sendas de la justicia,

21 з а да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

para dar su herencia a los que me aman, para saturarlos de tesoros.

22 Г оспод ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

»Desde el principio, el Señor me poseía; desde antes de que empezara sus obras.

23 О т вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

Desde el principio mismo fui establecida, desde antes de que la tierra existiera.

24 Р одих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

Fui engendrada antes de los abismos, antes de que existieran los grandes manantiales.

25 П реди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

Fui engendrada antes de que se formaran los montes y las colinas.

26 д окато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

Aún no había creado él la tierra ni los campos, ni los primeros granos de arena del mundo,

27 К огато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

¡y ya estaba yo ahí! Mientras él formaba los cielos y trazaba el arco sobre la faz del abismo,

28 к огато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

mientras afirmaba las nubes en las alturas, mientras reforzaba las fuentes del abismo,

29 к огато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

mientras establecía los límites del mar para que las aguas no traspasaran su cauce, ¡mientras afirmaba los fundamentos de la tierra!

30 т огава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

Yo estaba a su lado, ordenándolo todo, danzando alegremente todos los días, disfrutando siempre de su presencia,

31 Р адвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

regocijándome en la tierra, su creación; ¡deleitándome con el género humano!»

32 И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Hijos, por favor, ¡escúchenme! ¡Dichosos los que siguen mis caminos!

33 П ослушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

Sean sabios y préstenme atención; no dejen de lado la disciplina.

34 Б лажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

Dichoso el hombre que me escucha y todo el tiempo se mantiene vigilante a las puertas de mi casa.

35 З ащото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

El que me halla, ha encontrado la vida y alcanzado el favor del Señor.

36 а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.

El que peca contra mí, se daña a sí mismo; el que me aborrece, ama a la muerte.