1 ( По слав. 131.) Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давид всичките му скърби -

Señor, acuérdate de David y de sus muchas aflicciones;

2 к ак се кле на Господа и се обрече на Силния Яковов, като каза:

acuérdate, Poderoso de Jacob, de la promesa que te hizo, cuando dijo:

3 В никакъв случай няма да вляза в шатъра на къщата си, нито ще се кача на застланото си легло,

«No voy a refugiarme en mi casa, ni voy a entregarme al descanso;

4 н яма да дам сън на очите си или дрямка на клепачите си,

no me permitiré un momento de sueño, ni pegaré los ojos para dormirme,

5 д окато не намеря място за Господа, обиталище за Силния Яковов.

hasta que el Señor, el Poderoso de Jacob, tenga un lugar digno dónde residir.»

6 Е то, ние чухме, че той бил в Ефрат; намерихме го в полетата на Яара.

En Efrata oímos hablar del arca, y la hallamos en los campos del bosque.

7 Н ека влезем в скиниите Му, нека се поклоним при подножието Му.

¡Vamos! ¡Entremos en el santuario! ¡Arrodillémonos ante el estrado de sus pies!

8 С тани, Господи, и влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила;

¡Ven, Señor, a tu lugar de reposo! ¡Ven, con tu arca poderosa!

9 с вещениците Ти да бъдат облечени с правда и светиите Ти нека викат радостно.

¡Que tus sacerdotes se revistan de justicia, y que se alegre el pueblo que te es fiel!

10 З аради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.

Puesto que amas a tu siervo David, no le des la espalda, que es tu elegido.

11 Г оспод се кле с вярност на Давид - и няма да престъпи думата Си, - като каза: От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти.

El Señor le hizo a David un juramento, del cual no va a retractarse: «A tus hijos los pondré en tu trono,

12 А ко синовете ти опазят Моя завет и Моите свидетелства, на които ще ги науча, то и техните синове ще седят завинаги на престола ти.

si ellos obedecen mi pacto. Yo les enseñaré mis testimonios, y también sus hijos y descendientes te sucederán en el trono para siempre.»

13 З ащото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него.

El Señor eligió a Sión, y decidió establecer allí su santuario.

14 Т ова, каза Той, Ми е покой довека; тук ще обитавам, защото го пожелах.

«En este lugar viviré para siempre; aquí es donde quiero establecer mi trono.

15 Щ е благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

Multiplicaré el alimento de mi pueblo, para que los pobres se sacien de pan.

16 Щ е облека и свещениците му със спасение; и светиите му ще възклицават от радост.

Los sacerdotes se cubrirán de triunfo, y el pueblo del Señor cantará de alegría.

17 Т ам ще направя да изникне рог на Давид; приготвих светилник за помазаника Си.

Allí renacerá el poder de David, y mantendré encendida la lámpara de mi elegido.

18 Н еприятелите му ще облека със срам; а на него ще блести короната.

A sus enemigos los dejaré confundidos, pero la corona de David mantendrá su esplendor.»