1 С лед това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

Abimelec hijo de Yerubaal fue a Siquén, donde vivían los hermanos de su madre, y les dijo:

2 К ажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

«Yo les ruego que pregunten a los habitantes de Siquén si les parece mejor ser gobernados por los setenta hijos de Yerubaal, que ser gobernados por un solo hombre. No se olviden que yo soy de su misma sangre.»

3 И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

Sus tíos maternos preguntaron entonces a los habitantes de Siquén lo que Abimelec les había sugerido, y a ellos les pareció bien la idea de Abimelec, pues dijeron: «Es pariente nuestro.»

4 И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

También le dieron setenta monedas de plata del templo de Baal Berit, y con ese dinero Abimelec contrató unos mercenarios y vagabundos, para que anduvieran con él.

5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

Luego se dirigió a Ofrá, a la casa de su padre, y sobre una misma piedra mató a sus setenta hermanos, hijos de Yerubaal. Pero Yotán, el hermano menor, se escondió y logró escapar.

6 Т огава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

Después de esto, los habitantes de Siquén y de Milo se reunieron cerca de la llanura del pilar de Siquén, y eligieron a Abimelec como su rey,

7 А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

y cuando Yotán lo supo, subió a la cumbre del monte Guerizín, y a grito abierto les dijo: «Varones de Siquén, escuchen lo que voy a decirles, y pongo a Dios como testigo.

8 В еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

Cierta vez, los árboles quisieron elegir un rey que los gobernara, y le dijeron al olivo: “Queremos que seas nuestro rey.”

9 Н о маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

Pero el olivo respondió: “¿Quieren que deje de producir mi aceite, con el que se honra a Dios y a los hombres, para hacerme grande entre los árboles?”

10 Т огава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

Entonces los árboles fueron a hablar con la higuera, y le dijeron: “Ven y reina sobre nosotros.”

11 Н о смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

Pero la higuera les respondió: “¿Y debo abandonar la dulzura de mis frutos, para ir y hacerme grande entre los árboles?”

12 П осле дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

Los árboles siguieron insistiendo, y llamaron a la vid y le dijeron: “Ven tú, entonces, y reina sobre nosotros.”

13 Н о лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

Pero la vid les respondió: “¿Y voy a dejar de producir mi vino, que es la alegría de Dios y de los hombres, sólo para hacerme grande entre los árboles?”

14 П осле всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

Al final, todos los árboles le dijeron a la zarza: “Anímate, y ven a reinar sobre nosotros.”

15 А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

Pero la zarza respondió: “Si en verdad quieren que yo reine sobre ustedes, vengan y busquen refugio bajo mi sombra. Pero si no me obedecen, saldrá fuego de mí y quemará los cedros del Líbano.”

16 И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

»Ahora bien, ¿creen ustedes haber hecho bien al nombrar a Abimelec como rey? ¿Han sido honestos y agradecidos con la familia de Yerubaal, que tanto hizo por ustedes?

17 З ащото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

Mi padre luchó a favor de ustedes, y se jugó la vida para librarlos de los madianitas;

18 А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

ustedes, en cambio, se han puesto en contra de su casa, y han matado a sus setenta hijos varones contra una piedra, sólo para nombrar rey a Abimelec, ese hijo de la criada de mi padre, al que han puesto sobre los habitantes de Siquén, y sólo porque es su pariente.

19 З атова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

Si creen que hoy han actuado correctamente con Yerubaal y su casa, alégrense con Abimelec, y que él se alegre de ser su rey.

20 Н о ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

Pero si no, que la ira de Abimelec consuma a los de Siquén y a los de Milo; y que la ira de los de Siquén y los de Milo consuma a Abimelec.»

21 Т огава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

Dicho esto, Yotán huyó y se fue a Ber, y allí se quedó a vivir por miedo a su hermano Abimelec.

22 И Авимелех управлява Израел три години.

Abimelec se impuso sobre Israel durante tres años,

23 А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

pero Dios hizo que brotara un sentimiento de inconformidad entre Abimelec y los hombres de Siquén, y éstos se pusieron en su contra.

24 з а да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

Así, Abimelec cargó con la culpa de haber matado a los setenta hijos de Yerubaal, junto con los de Siquén, que lo ayudaron a matarlos.

25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

Los habitantes de Siquén tenían hombres en las cumbres de los montes, los cuales asaltaban a todos los que pasaban por el camino. Esto Abimelec llegó a saberlo.

26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

Gaal hijo de Ebed fue con sus hermanos a vivir a Siquén, y se ganó la confianza de los jefes de Siquén.

27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

Salieron al campo, vendimiaron sus viñedos, pisaron la uva e hicieron fiesta; luego entraron en el templo de sus dioses, y allí comieron y bebieron, y maldijeron a Abimelec.

28 Т огава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

Entonces Gaal hijo de Ebed dijo: «¿Y quién es Abimelec, y qué tan importante es Siquén, para que seamos sus sirvientes? ¿Acaso no es hijo de Yerubaal? ¿Y acaso no es Zebul su ayudante? Sirvan, si quieren, a los varones de Jamor, el padre de Siquén; pero ¿por qué vamos a servir a Abimelec?

29 А ко ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

¡Cómo quisiera que este pueblo estuviera bajo mi mando! Si así fuera, yo me lanzaría contra Abimelec y le diría: “¡Reúne a tus ejércitos, y vete de aquí!”»

30 К огато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

Cuando Zebul, que era el gobernador de la ciudad, oyó lo que dijo Gaal hijo de Ebed, se llenó de ira,

31 Т ой прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

y en secreto envió mensajeros a Abimelec, para decirle: «Gaal hijo de Ebed y sus hermanos están en Siquén. Han venido a sublevar a la ciudad contra ti.

32 З атова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

Aprovecha la noche y, con los hombres que te siguen, prepara emboscadas en el campo.

33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

Muy de mañana, al salir el sol, ataca la ciudad; y cuando Gaal y los suyos salgan a pelear contra ti, haz con él lo que creas más conveniente.»

34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

Abimelec se preparó durante la noche y, con el pueblo que lo seguía, emboscó a Siquén con cuatro compañías.

35 Г аал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

Cuando Gaal hijo de Ebed salió y se puso a la entrada de la ciudad, Abimelec y su gente salieron de su escondite.

36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

Al ver Gaal tanta gente, le dijo a Zebul: «¡Mira cuánta gente baja de los montes!» Y Zebul le respondió: «Tu imaginación te hace ver hombres, pero sólo son las sombras de los montes.»

37 Г аал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

Gaal le volvió a decir: «Mira toda esa gente que sale como de en medio de la tierra, ¡y por el camino de la encina de los adivinos viene otra tropa!»

38 Т огава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

Pero Zebul le respondió: «¿Y dónde quedó lo que nos decías, de que Abimelec no era nadie para que fuéramos sus sirvientes? ¿No es ése el pueblo que tanto despreciabas? ¡Sal, pues, y pelea contra él!»

39 Т огава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

Entonces Gaal salió al frente de los hombres de Siquén, y se enfrentó a Abimelec.

40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

Pero Abimelec lo persiguió y lo hizo huir, y muchos hombres cayeron heridos de muerte a la entrada de la ciudad.

41 А вимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

Y Abimelec se quedó en Aruma, mientras Zebul arrojaba de Siquén a Gaal y a sus hermanos.

42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

Al día siguiente, Abimelec supo que el pueblo había salido al campo.

43 Т огава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

Entonces tomó a su gente, la repartió en tres compañías, y puso emboscadas en el campo; y cuando vio que el pueblo salía de la ciudad, lo atacó con violencia.

44 С лед това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

Lucharon con mucho valor, pero se detuvieron a la entrada de la ciudad, mientras las otras dos compañías arremetían contra los que estaban en el campo, hasta matarlos.

45 А вимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

Todo ese día Abimelec luchó contra los habitantes de la ciudad, hasta que la tomó y mató a los que aún quedaban; después de eso, asoló la ciudad y la sembró con sal.

46 А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

Cuando los que estaban en la torre de Siquén oyeron esto, corrieron a esconderse en la fortaleza del templo del dios Berit.

47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

Pero Abimelec sabía dónde estaban,

48 Т огава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

así que con toda su gente se dirigió al monte Salmón y, con un hacha, cortó la rama de un árbol, la levantó y la puso sobre sus hombros, y le pidió a su gente que hiciera lo mismo.

49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

Entonces todos cortaron ramas y siguieron a Abimelec, y las pusieron junto a la fortaleza, luego les prendieron fuego, y la fortaleza ardió, y los que estaban en la torre de Siquén, que eran como mil hombres y mujeres, murieron quemados.

50 С лед това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

Después de eso, Abimelec se fue a la ciudad de Tebés, y la sitió y la tomó.

51 В сред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

En el centro de la ciudad había una torre fortificada, en la que se escondieron los hombres, las mujeres y todos los jefes de la ciudad. Se subieron al techo de la torre, y cerraron las puertas.

52 К огато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

Abimelec fue y atacó la torre, y al llegar a la puerta quiso prenderle fuego,

53 е дна жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

pero una mujer dejó caer sobre la cabeza de Abimelec parte de una rueda de molino, y lo descalabró.

54 Т ой бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

Cuando Abimelec se sintió perdido, llamó a su escudero y le dijo: «¡Mátame con tu espada! ¡Que no se diga que una mujer me mató!» Y su escudero le clavó la espada, y murió.

55 А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

Cuando los israelitas vieron que Abimelec estaba muerto, cada uno regresó a su casa.

56 Т ака Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

Así castigó Dios a Abimelec por el mal que le hizo a la casa de su padre, al matar a sus setenta hermanos.

57 С ъщо Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.

Y Dios castigó también a los habitantes de Siquén por la maldad que cometieron. Así se cumplió la maldición que les lanzó Yotán hijo de Yerubaal.