1 ( По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

Señor, yo confío en ti; no permitas nunca que sea yo avergonzado. ¡Ponme a salvo, pues tú eres justo!

2 П риклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

¡Inclínate a escucharme! ¡Ven pronto en mi ayuda! ¡Sé tú mi roca fuerte, la fortaleza que me salve!

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

Ciertamente, tú eres mi roca y mi castillo; guíame; encamíname por causa de tu nombre.

4 И змъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

Sácame de la red que me han tendido, pues tú eres mi refugio.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

En tus manos encomiendo mi espíritu; ¡ponme a salvo, Señor, Dios de la verdad!

6 М разя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

Señor, yo confío en ti, pero odio a los que adoran ídolos huecos.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

Yo me lleno de alegría por tu misericordia, pues tú has tomado en cuenta mi aflicción y conoces las angustias de mi alma.

8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

No me has puesto en manos de mi adversario; más bien, me has plantado en lugares amplios.

9 С мили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

Ten misericordia de mí, Señor, porque estoy muy angustiado. Mis ojos se consumen de tristeza, lo mismo que mi alma y todo mi ser.

10 З ащото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

Mi vida se va consumiendo de dolor; mis años transcurren en medio de suspiros. La maldad acaba con mis fuerzas, y hasta mis huesos se van debilitando.

11 Н а всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Todos mis enemigos se burlan de mí, y más aún mis vecinos; ¡soy el hazmerreír de mis conocidos! Los que me ven en la calle, huyen de mí.

12 К ато някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

Me han olvidado, como a los muertos; hasta parezco una vasija hecha pedazos.

13 з ащото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

Puedo oír cómo muchos me calumnian: «¡Hay terror por todas partes!», y mientras tanto, todos conspiran contra mí y hacen planes para matarme. ¡Sólo piensan quitarme la vida!

14 Н о аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

Señor, yo confío en ti, y declaro que tú eres mi Dios.

15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

Mi vida está en tus manos; ¡líbrame de mis enemigos y perseguidores!

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

¡Haz brillar tu rostro sobre este siervo tuyo! ¡Sálvame, por tu misericordia!

17 Г осподи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

Señor, no permitas que sea yo avergonzado, porque a ti te he invocado. ¡Que sean avergonzados los impíos! ¡Que enmudezcan en el sepulcro!

18 Н ека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

¡Que sean silenciados los labios mentirosos, esos que hablan mal del hombre honrado y lo tratan con soberbia y desprecio!

19 К олко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

¡Cuán grande es tu bondad, la cual reservas para los que en ti confían! ¡Delante de todos la manifiestas a los que en ti buscan refugio!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

En lo más recóndito de tu presencia los pones a salvo de la maldad humana; les das refugio en tu tabernáculo; ¡los pones a salvo de las malas lenguas!

21 Б лагословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

¡Bendito seas, Señor! ¡Grande ha sido tu misericordia por mí! ¡Me pusiste en una ciudad fortificada!

22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

En mi angustia llegué a pensar que me habías apartado de tu vista, pero tú escuchaste mi voz suplicante en el momento en que a ti clamé.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

Ustedes, fieles del Señor, ¡ámenlo! El Señor cuida de quienes le son fieles, pero a los que actúan guiados por la soberbia les da el castigo que merecen.

24 Д ерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.

Ustedes, los que esperan en el Señor, ¡esfuércense, y cobren ánimo!