1 Е то, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина.
¡Qué hermosa eres, amiga mía! ¡Qué hermosa eres! Son tus ojos dos palomas que se asoman tras el velo, y tus cabellos, un rebaño de cabritos que desciende de los montes de Galaad.
2 З ъбите ти са като стадо току-що подстригани овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.
Comparables son tus dientes a un rebaño de blancas ovejas recién bañadas y trasquiladas. Todas ellas tienen su pareja; ningún espacio dejan vacío.
3 У стните ти са като червена прежда и устата ти - прекрасни; челото ти под булото е като част от нар;
Tus labios son un hilo carmesí, y tus palabras son cautivadoras. Tus mejillas son dos gajos de granada que se asoman tras el velo.
4 ш ията ти е като Давидова кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда малки щита - всички щитове на силни мъже;
Tu cuello, cual la torre de David, es de elegante estructura; de esa torre penden mil escudos, ¡todos ellos escudos de valientes!
5 д вете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете.
Son tus pechos dos cervatos gemelos, que reposan entre los lirios.
6 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
Hasta que llegue el día y las sombras se disipen, quiero ir al monte de la mirra; quiero ir a la colina del incienso.
7 Т и си все красива, любима моя; и недостатък няма в теб.
Toda tú eres hermosa, amiga mía; no tienes ningún defecto.
8 Е ла с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан; погледни от върха на Аман, от върха на Санир и на Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
Acompáñame desde el Líbano, esposa mía; acompáñame desde el Líbano. Baja conmigo de la cumbre del Amana, bajemos de la cumbre del Senir y del Hermón; donde están las guaridas de los leones, donde están las cuevas de los leopardos.
9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.
Hermana y esposa mía, con una sola mirada tuya y con un solo hilo de tu collar me robaste el corazón.
10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов и благоуханието на твоите масла - от всякакъв вид аромати!
Hermana y esposa mía, ¡cuán deliciosas son tus caricias! ¡Son más deliciosas que el vino! ¡Es más dulce el olor de tus perfumes que el de todas las especias aromáticas!
11 О т устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
De tus labios fluye miel, esposa mía; leche y miel hay debajo de tu lengua. La fragancia de tus vestidos evoca la fragancia del monte Líbano.
12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.
Eres un jardín cercado, hermana y esposa mía; eres cerrada fuente, ¡sellado manantial!
13 Т воите растения са рай от нарове с отбрани плодове, кипър с нард,
Eres un jardín de granados, donde crecen frutos exquisitos, y flores de alheña y nardos;
14 н ард и шафран, тръстика и канела, с всички дървета, които доставят благоухания като ливан, смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.
nardo y azafrán, cálamo y canela, toda clase de árboles de incienso, y mirra y áloes, y las más finas especias.
15 Г радински извор си ти, кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.
Eres fuente de los jardines, eres pozo de aguas vivas que fluyen desde el Líbano.
16 С ъбуди се, северни ветре, и ела, южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и да вкуси изрядните ѝ плодове.
¡Levántate, viento del norte! ¡Ven acá, viento del sur! ¡Vengan y soplen en mi jardín, para que se esparzan sus aromas! ¡Ven, amado mío, a tu jardín y deléitate con sus dulces frutos!