1 Е то, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина.

Ce frumoasă eşti, iubito, ce frumoasă eşti! Ochii tăi sînt ochi de porumbiţă, supt măhrama ta. Părul tău este ca o turmă de capre, poposită pe coama muntelui Galaad.

2 З ъбите ти са като стадо току-що подстригани овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Dinţii tăi sînt ca o turmă de oi tunse, cari ies din scăldătoare, toate cu gemeni, şi nici una din ele nu este stearpă.

3 У стните ти са като червена прежда и устата ти - прекрасни; челото ти под булото е като част от нар;

Buzele tale sînt ca un fir de cîrmîz, şi gura ta este drăguţă; obrazul tău este ca o jumătate de rodie, supt măhrama ta.

4 ш ията ти е като Давидова кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда малки щита - всички щитове на силни мъже;

Gîtul tău este ca turnul lui David, zidit ca să fie o casă de arme; o mie de scuturi atîrnă de el, toate scuturi de viteji.

5 д вете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете.

Amîndouă ţîţele tale sînt ca doi pui de cerb, ca gemenii unei căprioare, cari pasc între crini.

6 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Pînă se răcoreşte ziua, şi pînă fug umbrele, voi veni la tine, munte de mir, şi la tine, deal de tămîie.

7 Т и си все красива, любима моя; и недостатък няма в теб.

Eşti frumoasă de tot, iubito, şi n'ai nici un cusur.

8 Е ла с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан; погледни от върха на Аман, от върха на Санир и на Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Vino cu mine din Liban, mireaso, vino cu mine din Liban! Priveşte din vîrful muntelui Amana, din vîrful muntelui Senir şi Hermon, din vizuinile leilor, din munţii pardoşilor!

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

Mi-ai răpit inima, soro, mireaso, mi-ai răpit inima numai cu o privire, numai cu unul din lănţişoarele dela gîtul tău!

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов и благоуханието на твоите масла - от всякакъв вид аромати!

Ce lipici în desmierdările tale, soro, mireaso! Desmierdările tale preţuiesc mai mult decît vinul, şi mirezmele tale sînt mai plăcute decît toate miroznele!

11 О т устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Miere picură din buzele tale, mireaso, miere şi lapte se află supt limba ta, şi mirosul hainelor tale este ca mirosul Libanului.

12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

Eşti o grădină închisă, soro, mireaso, un izvor închis, o fîntînă pecetluită.

13 Т воите растения са рай от нарове с отбрани плодове, кипър с нард,

Odraslele tale sînt o grădină de rodii, cu cele mai alese roade, mălini negri şi nard;

14 н ард и шафран, тръстика и канела, с всички дървета, които доставят благоухания като ливан, смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.

nard şi şofran, trestie mirositoare şi scorţişoară, cu tot felul de tufari de tămîie, smirnă şi aloe, cu cele mai alese mirezme.

15 Г радински извор си ти, кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.

O fîntînă din grădini, un izvor de ape vii, ce curge din Liban.

16 С ъбуди се, северни ветре, и ела, южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и да вкуси изрядните ѝ плодове.

Scoală-te, crivăţule! Vino, vîntule de miazăzi! Suflaţi peste grădina mea, ca să picure mirosurile din ea! -Să intre iubitul meu în grădina lui, şi să mănînce din roadele ei alese! -