1 К ойто обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

Cine iubeşte certarea, iubeşte ştiinţa; dar cine urăşte mustrarea, este prost. -

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

Omul de bine capătă bunăvoinţa Domnului, dar Domnul osîndeşte pe cel plin de răutate.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

Omul nu se întăreşte prin răutate, dar rădăcina celor neprihăniţi nu se va clătina. -

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

O femeie cinstită este cununa bărbatului ei, dar cea care -i face ruşine este ca putregaiul în oasele lui. -

5 М ислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

Gîndurile celor neprihăniţi nu sînt decît dreptate, dar sfaturile celor răi nu sînt decît înşelăciune. -

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

Cuvintele celor răi sînt nişte curse ca să verse sînge, dar gura celor fără prihană îi izbăveşte. -

7 Н ечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

Cei răi sînt răsturnaţi, şi nu mai sînt, dar casa celor neprihăniţi rămîne în picioare! -

8 Ч овек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

Un om este preţuit după măsura priceperii lui, dar cel cu inima stricată este dispreţuit. -

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

Mai bine să fii într'o stare smerită şi să ai o slugă, decît să faci pe fudulul şi să n'ai ce mînca. -

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

Cel neprihănit se îndură de vite, dar inima celui rău este fără milă.

11 К ойто обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

Cine-şi lucrează ogorul va avea belşug de pîne, dar cine umblă după lucruri de nimic este fără minte. -

12 Н ечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

Cel rău pofteşte prada celor nelegiuiţi, dar rădăcina celor neprihăniţi rodeşte. -

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

În păcătuirea cu buzele este o cursă primejdioasă, dar cel neprihănit scapă din bucluc. -

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

Prin rodul gurii te saturi de bunătăţi, şi fiecare primeşte după lucrul mînilor lui. -

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

Calea nebunului este fără prihană în ochii lui, dar înţeleptul ascultă sfaturile. -

16 Б езумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

Nebunul îndată îşi dă pe faţă mînia, dar înţeleptul ascunde ocara. -

17 К ойто диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

Cine spune adevărul face o mărturisire dreaptă, dar martorul mincinos vorbeşte înşelăciune. -

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

Cine vorbeşte în chip uşuratic, răneşte ca străpungerea unei săbii, dar limba înţelepţilor aduce vindecare. -

19 У стните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

Buza care spune adevărul este întărită pe vecie, dar limba mincinoasă nu stă decît o clipă. -

20 И змама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

Înşelătoria este în inima celor ce cugetă răul, dar bucuria este pentru ceice sfătuiesc la pace. -

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

Nicio nenorocire nu se întîmplă celui neprihănit, dar cei răi sînt năpădiţi de rele. -

22 Л ъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

Buzele mincinoase sînt urîte Domnului, dar ceice lucrează cu adevăr îi sînt plăcuţi. -

23 Б лагоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

Omul înţelept îţi ascunde ştiinţa, dar inima nebunilor vesteşte nebunia. -

24 Р ъката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

Mîna celor harnici va stăpîni, dar mîna leneşă va plăti bir. -

25 Т ъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

Neliniştea din inima omului îl doboară, dar o vorbă bună îl înveseleşte. -

26 П раведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

Cel neprihănit arată prietenului său calea cea bună, dar calea celor răi îi duce în rătăcire. -

27 Л енивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

Leneşul nu-şi frige vînatul, dar comoara de preţ a unui om este munca. -

28 В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.

Pe cărarea neprihănirii este viaţa, şi pe drumul însemnat de ea nu este moarte. -