1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

Planurile pe cari le face inima atîrnă de om, dar răspunsul pe care -l dă gura vine dela Domnul. -

2 В сички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

Toate căile omului sînt curate în ochii lui, dar celce cercetează duhurile este Domnul. -

3 В ъзлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

Încredinţează-ţi lucrările în mîna Domnului, şi îţi vor izbuti planurile. -

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

Domnul a făcut toate pentru o ţintă, chiar şi pe cel rău pentru ziua nenorocirii. -

5 М ерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

Orice inimă trufaşă este o scîrbă înaintea Domnului; hotărît, ea nu va rămînea nepedepsită. -

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Prin dragoste şi credincioşie omul ispăşeşte nelegiuirea, şi prin frica de Domnul se abate dela rău. -

7 К огато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

Cînd sînt plăcute Domnului căile cuiva, îi face prieteni chiar şi pe vrăjmaşii lui. -

8 П о-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

Mai bine puţin, cu dreptate, decît mari venituri, cu strîmbătate. -

9 С ърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

Inima omului se gîndeşte pe ce cale să meargă, dar Domnul îi îndreaptă paşii. -

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

Hotărîri dumnezeieşti sînt pe buzele împăratului, gura lui nu trebuie să facă greşeli cînd judecă. -

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

Cîntarul şi cumpăna dreaptă vin dela Domnul; toate greutăţile de cîntărit sînt lucrarea Lui. -

12 Д а се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

Împăraţilor le este scîrbă să facă rău, căci prin neprihănire se întăreşte un scaun de domnie. -

13 П раведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Buzele neprihănite sînt plăcute împăraţilor, şi ei iubesc pe celce vorbeşte cu neprihănire. -

14 Я ростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

Mînia împăratului este un vestitor al morţii, dar un om înţelept trebuie s'o potolească. -

15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Seninătatea feţei împăratului este viaţa, şi bunăvoinţa lui este ca o ploaie de primăvară. -

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

Cu cît mai mult face cîştigarea înţelepciunii decît a aurului! Cu cît este mai de dorit cîştigarea priceperii decît a argintului! -

17 Д а се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

Calea oamenilor fără prihană este să se ferească de rău; acela îşi păzeşte sufletul, care veghează asupra căii sale. -

18 Г ордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

Mîndria merge înaintea pieirii, şi trufia merge înainte căderii. -

19 П о-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

Mai bine să fii smerit cu cei smeriţi, decît să împarţi prada cu cei mîndri. -

20 К ойто внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

Cine cugetă la Cuvîntul Domnului, găseşte fericirea, şi cine se încrede în Domnul este fericit. -

21 К ойто е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

Cine are o inimă înţeleaptă este numit priceput, dar dulceaţa buzelor măreşte ştiinţa. -

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

Înţelepciunea este un izvor de viaţă pentru cine o are; dar pedeapsa nebunilor este nebunia lor. -

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Cine are o inimă înţeleaptă, îşi arată înţelepciunea cînd vorbeşte, şi mereu se văd învăţături noi pe buzele lui. -

24 Б лагите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

Cuvintele prietenoase sînt ca un fagur de miere, dulci pentru suflet, şi sănătoase pentru oase. -

25 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

Multe căi i se par bune omului, dar la urmă duc la moarte. -

26 О хотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

Cine munceşte, pentru el munceşte, căci foamea lui îl îndeamnă la lucru. -

27 Л ошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

Omul stricat pregăteşte nenorocirea, şi pe buzele lui este ca un foc aprins. -

28 О пак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

Omul neastîmpărat stîrneşte certuri, şi pîrîtorul desbină pe cei mai buni prieteni. -

29 Н асилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

Omul asupritor amăgeşte pe aproapele său, şi -l duce pe o cale, care nu este bună. -

30 з атваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

Cine închide ochii, ca să se dedea la gînduri stricate, cine-şi muşcă buzele, a şi săvîrşit răul. -

31 Б елите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

Perii albi sînt o cunună de cinste, ea se găseşte pe calea neprihănirii. -

32 К ойто не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

Cel încet la mînie preţuieşte mai mult decît un viteaz, şi cine este stăpîn pe sine preţuieşte mai mult decît cine cucereşte cetăţi. -

33 Ж ребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

Se aruncă sorţul în poala hainei, dar orice hotărîre vine dela Domnul. -