1 С авската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

Împărăteasa din Seba a auzit de faima lui Solomon, şi a venit la Ierusalim ca să -l încerce prin întrebări grele. Ea avea un alai foarte mare, şi cămile încărcate cu mirodenii, aur mult de tot şi pietre scumpe. S'a dus la Solomon, şi i -a spus tot ce avea pe inimă.

2 С оломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

Solomon i -a răspuns la toate întrebările, şi n'a fost nimic pe care să nu fi ştiut Solomon să i -l lămurească.

3 А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

Împărăteasa din Seba a văzut înţelepciunea lui Solomon, şi casa pe care o zidise,

4 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

şi bucatele dela masa lui, şi locuinţa slujitorilor lui, şi slujbele şi hainele celor ce -i slujeau, şi paharnicii lui şi hainele lor, şi treptele pe cari se suia la Casa Domnului. Uimită,

5 Т я каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

ea a zis împăratului:,, Era adevărat deci ce am auzit eu în ţara mea despre faptele şi înţelepciunea ta!

6 А з не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

Nu credeam tot ce se zicea, pînă n'am venit şi am văzut cu ochii mei. Şi iată că nu mi s'a istorisit nici jumătate din mărirea şi înţelepciunea ta. Tu întreci faima pe care am auzit -o despre tine.

7 Ч естити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Ferice de oamenii tăi, ferice de slujitorii tăi, cari sînt pururea înaintea ta, şi cari aud înţelepciunea ta!

8 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Binecuvîntat să fie Domnul, Dumnezeul tău, care S'a îndurat de tine, şi te -a pus pe scaunul Lui de domnie ca împărat pentru Domnul, Dumnezeul tău! Pentrucă Dumnezeul tău iubeşte pe Israel şi vrea să -l facă să rămînă în picioare pe vecie, pentru aceea te -a pus împărat peste el, ca să faci judecată şi dreptate.``

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

Ea a dat împăratului o sută douăzeci de talanţi de aur, foarte multe mirodenii, şi pietre scumpe. N'au mai fost mirodenii ca cele date împăratului Solomon de împărăteasa din Seba.

10 ( Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

Slujitorii lui Hiram şi slujitorii lui Solomon, cari au adus aur din Ofir, au adus şi lemn mirositor şi pietre scumpe.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

Împăratul a făcut cu lemnul mirositor scări pentru Casa Domnului şi pentru casa împăratului, şi arfe şi alăute pentru cîntăreţi. Nu se mai văzuse aşa ceva în ţara lui Iuda.

12 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

Împăratul Solomon a dat împărătesei din Seba tot ce a dorit ea, ce a cerut, mai mult decît adusese ea împăratului. Apoi s'a întors şi s'a dus în ţara ei, ea şi slujitorii ei.

13 А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

Greutatea aurului care venea pe fiecare an lui Solomon era de şase sute şasezeci şi şase de talanţi de aur,

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

afară de ce lua dela negustorii cei mari şi dela cei mici, dela toţi împăraţii Arabiei şi dela dregătorii ţării, cari aduceau aur şi argint lui Solomon.

15 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

Împăratul Solomon a făcut două sute de scuturi mari de aur bătut, şi pentru fiecare din ele a întrebuinţat şase sute de sicli de aur bătut,

16 и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

şi alte trei sute de scuturi de aur bătut, şi pentru fiecare din ele a întrebuinţat trei sute de sicli de aur; şi împăratul le -a pus în casa pădurii Libanului.

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

Împăratul a făcut un mare scaun de domnie de fildeş, şi l -a acoperit cu aur curat.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

Scaunul acesta de domnie avea şase trepte, şi un aşternut pentru picioare, de aur, care se ţinea de scaunul de domnie; de fiecare parte a scaunului erau răzimători, lîngă răzimători erau doi lei,

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

şi pe cele şase trepte, de o parte şi de alta, erau doisprezece lei. Aşa ceva nu s'a făcut pentru nici o împărăţie.

20 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

Toate paharele împăratului Solomon erau de aur, şi toate vasele din casa pădurii Libanului erau de aur curat. Nu era nimic de argint: argintului nu i se dădea niciun preţ, pe vremea lui Solomon.

21 З ащото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

Căci împăratul avea corăbii din Tarsis cari călătoreau cu slujitorii lui Hiram; şi la fiecare trei ani veneau corăbiile din Tarsis, aducînd aur şi argint, fildeş, maimuţe şi păuni.

22 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

Împăratul Solomon a întrecut pe toţi împăraţii pămîntului prin bogăţiile şi înţelepciunea lui.

23 И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

Toţi împăraţii pămîntului căutau să vadă pe Solomon, ca să audă înţelepciunea pe care o pusese Dumnezeu în inima lui.

24 И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

Şi fiecare din ei îşi aducea darul lui, lucruri de argint şi lucruri de aur, haine, arme, mirodenii, cai şi catîri; aşa era în fiecare an.

25 С оломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

Solomon avea patru mii de iesle pentru caii dela carăle lui, şi douăsprezece mii de călăreţi pe cari i -a aşezat în cetăţile unde îşi ţinea carăle şi la Ierusalim lîngă împărat.

26 Т ой владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

El stăpînea peste toţi împăraţii, dela Rîu pînă la ţara Filistenilor şi pînă la hotarul Egiptului.

27 Ц арят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

Împăratul a făcut argintul tot aşa de obicinuit la Ierusalim ca pietrele, şi cedrii tot atît de mulţi ca smochinii sălbatici, cari cresc pe cîmpie.

28 И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

Din Egipt şi din toate ţările se aduceau cai pentru Solomon.

29 А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

Celelalte fapte ale lui Solomon, cele dintîi şi cele depe urmă, nu sînt scrise oare în Cartea proorocului Natan, în proorocia lui Ahia din Silo, şi în descoperirile proorocului Ieedo despre Ieroboam, fiul lui Nebat?

30 С оломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

Solomon a domnit patruzeci de ani la Ierusalim peste tot Israelul.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

Apoi Solomon a adormit cu părinţii lui, şi l-au îngropat în cetatea tatălui său David. Şi, în locul lui, a domnit fiul său Roboam.