1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

Человеку предположения сердца, но от Господа ответ языка.

2 В сички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

Все пути человека чисты в его глазах, но Господь взвешивает души.

3 В ъзлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

Предай Господу дела твои, и предприятия твои совершатся.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

Все сделал Господь ради Себя; и даже нечестивого на день бедствия.

5 М ерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

Мерзость пред Господом всякий надменный сердцем; можно поручиться, что он не останется ненаказанным.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Милосердием и правдою очищается грех, и страх Господень отводит от зла.

7 К огато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

Когда Господу угодны пути человека, Он и врагов его примиряет с ним.

8 П о-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

Лучше немногое с правдою, нежели множество прибытков с неправдою.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

Сердце человека обдумывает свой путь, но Господь управляет шествием его.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

В устах царя--слово вдохновенное; уста его не должны погрешать на суде.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

Верные весы и весовые чаши--от Господа; от Него же все гири в суме.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

Мерзость для царей--дело беззаконное, потому что правдою утверждается престол.

13 П раведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

Приятны царю уста правдивые, и говорящего истину он любит.

14 Я ростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

Царский гнев--вестник смерти; но мудрый человек умилостивит его.

15 В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

В светлом взоре царя--жизнь, и благоволение его--как облако с поздним дождем.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

Приобретение мудрости гораздо лучше золота, и приобретение разума предпочтительнее отборного серебра.

17 Д а се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

Путь праведных--уклонение от зла: тот бережет душу свою, кто хранит путь свой.

18 Г ордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

Погибели предшествует гордость, и падению--надменность.

19 П о-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

Лучше смиряться духом с кроткими, нежели разделять добычу с гордыми.

20 К ойто внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

Кто ведет дело разумно, тот найдет благо, и кто надеется на Господа, тот блажен.

21 К ойто е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

Мудрый сердцем прозовется благоразумным, и сладкая речь прибавит к учению.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

Разум для имеющих его--источник жизни, а ученость глупых--глупость.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

Сердце мудрого делает язык его мудрым и умножает знание в устах его.

24 Б лагите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

Приятная речь--сотовый мед, сладка для души и целебна для костей.

25 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

Есть пути, которые кажутся человеку прямыми, но конец их путь к смерти.

26 О хотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

Трудящийся трудится для себя, потому что понуждает его рот его.

27 Л ошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

Человек лукавый замышляет зло, и на устах его как бы огонь палящий.

28 О пак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

Человек коварный сеет раздор, и наушник разлучает друзей.

29 Н асилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

Человек неблагонамеренный развращает ближнего своего и ведет его на путь недобрый;

30 з атваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

прищуривает глаза свои, чтобы придумать коварство; закусывая себе губы, совершает злодейство.

31 Б елите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

Венец славы--седина, которая находится на пути правды.

32 К ойто не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

Долготерпеливый лучше храброго, и владеющий собою завоевателя города.

33 Ж ребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

В полу бросается жребий, но все решение его--от Господа.