1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

Слова Лемуила царя. Наставление, которое преподала ему мать его:

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

что, сын мой? что, сын чрева моего? что, сын обетов моих?

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

Не отдавай женщинам сил твоих, ни путей твоих губительницам царей.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

Не царям, Лемуил, не царям пить вино, и не князьям--сикеру,

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

чтобы, напившись, они не забыли закона и не превратили суда всех угнетаемых.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

Дайте сикеру погибающему и вино огорченному душею;

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

пусть он выпьет и забудет бедность свою и не вспомнит больше о своем страдании.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

Открывай уста твои за безгласного и для защиты всех сирот.

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

Открывай уста твои для правосудия и для дела бедного и нищего.

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

Кто найдет добродетельную жену? цена ее выше жемчугов;

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

уверено в ней сердце мужа ее, и он не останется без прибытка;

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

она воздает ему добром, а не злом, во все дни жизни своей.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

Добывает шерсть и лен, и с охотою работает своими руками.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

Она, как купеческие корабли, издалека добывает хлеб свой.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

Она встает еще ночью и раздает пищу в доме своем и урочное служанкам своим.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

Задумает она о поле, и приобретает его; от плодов рук своих насаждает виноградник.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

Препоясывает силою чресла свои и укрепляет мышцы свои.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

Она чувствует, что занятие ее хорошо, и--светильник ее не гаснет и ночью.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

Протягивает руки свои к прялке, и персты ее берутся за веретено.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

Длань свою она открывает бедному, и руку свою подает нуждающемуся.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

Не боится стужи для семьи своей, потому что вся семья ее одета в двойные одежды.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

Она делает себе ковры; виссон и пурпур--одежда ее.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

Муж ее известен у ворот, когда сидит со старейшинами земли.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

Она делает покрывала и продает, и поясы доставляет купцам Финикийским.

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

Крепость и красота--одежда ее, и весело смотрит она на будущее.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

Уста свои открывает с мудростью, и кроткое наставление на языке ее.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

Она наблюдает за хозяйством в доме своем и не ест хлеба праздности.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

Встают дети и ублажают ее, --муж, и хвалит ее:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

'много было жен добродетельных, но ты превзошла всех их'.

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Миловидность обманчива и красота суетна; но жена, боящаяся Господа, достойна хвалы.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Дайте ей от плода рук ее, и да прославят ее у ворот дела ее!